Синьо злато
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: NUMA Files #2
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Венус прес
- ISBN: 954-780-008-6
- Переводчик: Александър Владовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Синьо злато». Краткое содержание книги:
Ръководителят на специална група при Националната агенция за морско и подводно дело Кърт Остин започва разследване, по повод неочакваната смърт на стадо изчезващ вид китове, което го завежда в Мексико. Там някой прави опит да отпише завинаги него и миниподводницата му. В същото време, престъпна банда бракониери в пищната зеленина на Южна Америка, не се спира и пред убийства, преследвайки целта си — кражба на лековити растения за милиони долари.
— Е, какво ще кажете за нашите гости? — попита тя с присмех. — Ще си свършат ли работата тия червеи, ще разрохкат ли почвата?
Аналогията убягна на близнаците, които бяха заети само с една мисъл. С източноевропейски акцент десният попита:
— Кого искате…
— … да елиминираме? — довърши въпроса левият.
Монотонните им гласове бяха абсолютно еднакви. Бринхилд се усмихна доволна. Казаното затвърди убеждението й, че е взела правилно решение, когато отърва Мело и Радко Краджич от хората на НАТО, които искаха да изправят прочутите братя пред Световния трибунал за престъпления срещу човечеството в Хага. Близнаците бяха класически пример за социопати54 и щяха да си покажат рогата, дори и да нямаше война в Босна. Техният паравоенен статут даваше някакво подобие на законност на убийствата, изнасилванията и мъченията, които вършеха, в името на националистическата идея. Трудно можеше да си представи човек, че такива изроди са били носени от майчина утроба, а интуицията им заменяше някак си разума при нормалните хора. Всъщност те бяха едно същество, но в две отделни тела. Тази им връзка ги правеше двойно по-опасни, защото можеха да действат без приказки. Бринхилд бе престанала да им говори поотделно.
— Кого смятате да елиминирате?
Единият протегна ръка с пръсти като на граблива птица, създадени да причиняват болка и върна видеозаписа. Другият близнак посочи мъж в син костюм.
— Този — казаха двамата едновременно.
— Конгресмена Кинкейд?
— Да, той не…
— … хареса казаното от вас.
— А други?
И пак се върна лентата, и отново те посочиха човек.
— Професор Диъборн? Жалко, но инстинктът ви, изглежда, не лъже. Не можем да си позволим дори и сянка от скрупули, у когото и да било. Свършете си работата, колкото е възможно по-тихо. Насрочила съм наскоро среща на борда на директорите, за разискване на дългосрочните планове. Искам до тогава всичко да си е на място. Не понасям грешки, като на ония глупаци, които оплескаха всичко в Бразилия преди десет години.
Бринхилд излетя от стаята и остави близнаците сами. Те стояха неподвижни, впили блеснали погледи в екраните, с гладното изражение на котка, избираща най-тлъстата златна рибка в аквариум.
8
Реката почти не се бе променила, откакто доктор Рамирис им махна за добър път от кея си. Двамата Траут гълтаха километър след километър с аеролодката по криволичещата, непрекъсната лента зелена вода. Нескончаема дървесна стена притискаше реката от двете страни и не пропускаше погледа във вечната нощ на гората. На едно място трябваше да спрат, защото течението беше запречено от клони.
Зарадваха се на възможността да си починат от пронизителния шум на самолетния двигател. Завързаха преплетените клони с въжета и ги изтеглиха, за да отпушат теснината. Работата им отне доста време, така че едва късно следобед оградата от зеленина започна да се накъсва, показвайки за миг обработена нива или гола поляна край брега. След това гората освободи брега напълно и те видяха група сламени колиби.
Пол намали скоростта и насочи заобления нос на лодката към няколко дълбани пироги, изтеглени на калния бряг. С ловка маневра изкара лодката между тях и изключи двигателя. Свали бейзболната шапка с надпис НАМПД, която носещо с козирката назад и започна да си вее с нея.
— Къде са хората?
Неестествената тишина беше в остро противоречие с описанията на доктор Рамирес, според които по цял ден около колибите кипи живот. Това място изглеждаше напълно изоставено. Единствените белези за човешко присъствие бяха стълбчетата дим, издигащи се през дупки в покривите.
— Това е твърде обезпокоително! — каза Гемей. — Да не ги е тръшнала чума?
Пол отвори багажника и измъкна една раница с алуминиев самар. Доктор Рамирес бе настоял да вземат неговия дългоцев колт. С бавни движения, Пол постави раницата между двамата, бръкна в нея, разкопча кобура и усети масивната сигурност на дръжката в ръката си.
— Не ме тревожи никаква чума — каза той тихо, загледан към смълчаните колиби, — ами се сещам за убития индианец в пирогата.
Гемей бе забелязала операциите на Пол в раницата и споделяше безпокойството му.
54
Социопат — Психически разстроена личност с изявено антиобществено поведение.