Тайният портал
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-201-4
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тайният портал». Краткое содержание книги:
А сега имах и камериерка. Тъкмо обмислях какво да й кажа, когато забелязах, че си шепне нещо.
— Тя ще ме изхвърли — мърмореше си тя. — И тогава ще се озова на улицата и ще трябва да продавам тялото си. През зимата ще ме топли единствено джинът.
— Моля?
Бриджет трепна и ме погледна изплашено със сините си очи.
— Нищо.
— Напротив, ти току-що си говореше сама.
Тя силно почервеня.
— Съжалявам, милейди! Това е като злощастна принуда, която понякога не мога да потисна! Просто ме завладява и съм безпомощна срещу нея. Но се кълна, че ще сторя всичко по силите си, за да я държа под контрол! — Отчаяна, тя пристъпи напред и направи дълбок реверанс. — Аз съм добра камериерка!
— Вярвам ти — казах и великодушно добавих: — Спокойно можеш да си говориш сама. Понякога и аз го правя.
— Наистина ли?
— Разбира се. Всеки го прави. — Освен когато присъстват и други хора, добавих наум, но не го изрекох на глас, защото оставах с впечатлението, че за нея това бе истински проблем.
Тя ми се усмихна видимо облекчена.
— Толкова сте мила, милейди!
— Бриджет, ще ти споделя нещо. Досега не съм имала истинска камериерка. — Когато забелязах изуменото й изражение, бързо добавих: — Разбира се, имах робини. Една камара робини. Все пак с негово благородие идваме от плантация. Но с една истинска камериерка първо трябва да свикна. Редно е да го знаеш, преди да започнеш работа тук.
— О, мога да изпълня всяка задача и при най-незначителния знак — веднага ме увери Бриджет. — И със сигурност също толкова добре, колкото и десет робини наведнъж! Не, дори още по-добре! И без да ми е заповядано, знам какво трябва да се направи!
Усетих, че ме бе разбрала погрешно.,
— Не е нужно да работиш нито повече, нито по-добре от една робиня. Просто исках да кажа, че предпочитам да правя много неща сама, например да се обличам, да се събличам и да си реша косата.
— Но защо сте имали една камара робини, щом сте вършили всичко това сама? — измърмори Бриджет, след което се стресна. — Случи се отново! Моля, простете ми, милейди! Не исках да го кажа!
— Няма нищо! Имаш право. Това е… противоречиво, нали? — Замислих се за момент. — Е, истината е, че аз мразя робството. И затова винаги съм предпочитала да правя всичко сама.
— Това означава ли, че всъщност не искате камериерка? — попита Бриджет малко страхливо.
— Хм… Напротив, май ми трябва камериерка, нали така е редно. — Окуражително я погледнах. — Ако искаш, можеш да си вземеш свободен ден до края на деня. Какво ще кажеш?
Тя беше шокирана.
ЕВА ФЬОЛЕР
— Свободен ден? Милейди, имам само половин свободен ден в седмицата! И искам да го ползвам в неделя, за да отида на църква.
— Имам предвид, че днес можеш да си вземешдопълнителенсвободен ден.
— Тя иска да ме изпробва и да провери дали съм мързелива — измърмори Бриджет. — За да има причина да ме изгони на улицата. Това ще е краят за мен.
Въздъхнах. В момента ми липсваше енергията да обясня на новата ми камериерка, че нямам намерение да я изхвърля, макар че разговорите, които водеше със себе си, наистина ме объркваха.
— Бриджет, всъщноствсе пакще имам нужда от помощта ти. Какво ще кажеш да изчеткаш тази рокля? Малко е прашасала.
През следващия час установих, че Бриджет действително е превъзходна камериерка, поне доколкото можех да преценя с оскъдния ми опит. Тя извади от дрешника със замечтана сръчност чисти дрехи и дискретно ги положи върху леглото ми, а докато се обличах, тя сортира бельото ми. Всичко, което ми бе приготвила, бе перфектно комбинирано, нещо, което никога не бих успяла да постигна — свободно падаща тюркоазена рокля и ментовозелено манто, към тях широк копринен шал с ориенталски мотиви, тъмнозелени меки кожени боти и страхотна малка шапчица с воалетка. Дори ретикюлът — една чантичка, обшита с перли — пасваше идеално на тоалета. Мистър Дарси със сигурност щеше да си падне по мен, ако можех да участвам в романа.
Бриджет се суетеше наблизо, докато аз стоях пред огледалото и се опитвах да закрепя шапчицата, и като видя, че не се справям добре, отново започна да мърмори.
— Можеше да ме попита за помощ. Така ще стане много по-бързо и по-хубаво. Но ако се натрапя, може да направя лошо впечатление.
Престорих се, че е напълно нормално да си говори сама, и се обърнах към нея.
— Бриджет, би ли ми помогнала с шапчицата?
— С удоволствие! — Очите й заблестяха. Тя бързо закрепи с помощта на няколко опасно изглеждащи игли шапчицата.