Фурията на курсора

Тави и Магнус изчакаха кометоподобната кохорта рибки да измарширува по тренировъчния път и го прекосиха по пътя към дървената наблюдателна площадка в центъра на полето.

Участъците земя около нея бяха оградени и оборудвани с източници на вода за жадни новобранци, както и изолирани помещения за онези, които са се преуморили или подобно на Тави, са си осигурили личен урок с оръжеен инструктор.

Капитан Сирил стоеше на наблюдателната платформа, а слънцето блестеше по бронята и плешивата му глава. Беше облегнат на ограждението и си говореше тихо с трибун Кадиус Адриан, нисък строен мъж в лека броня и камуфлажна униформа на разузнавач.

Адриан сочеше към бягащите новобранци в далечния участък на пистата и шепнеше нещо на капитана. После посочи групата рибки, оковани в огромни тренировъчни доспехи. Сирил кимна, после обърна поглед към застаналите под платформата Тави и Магнус.

Кадиус Адриан проследи погледа на капитана, поздрави ги и пъргаво се плъзна по стълбата от платформата към земята. Долу водачът на разузнавачите в легиона безмълвно кимна на Тави и Магнус в отговор на техния поздрав и се отдалечи.

— Доведох го, сър — каза Магнус. — И всичко беше точно както ви казах.

Капитан Сирил имаше масивно, неподвижно лице, загоряло от постоянното стоене на полето и дори лека усмивка покриваше чертите му с мрежа от бръчки.

— Кажете му да се качи.

Тави се отправи към стълбата, а Магнус докосна ръката му.

— Момче — промърмори той едва чуто. — Помни дълга си. Но не преигравай.

Тави се намръщи, кимна на Магнус и започна да се качва нагоре, за да се присъедини към капитана. Стигна до платформата, оказа се в центъра на вниманието и поздрави капитана.

— Свободно — каза капитанът, привика го с ръка и се обърна към полето.

Тави приближи и застана до него. Никой от тях не каза нито дума и Тави изчака капитанът да наруши мълчанието.

— Малко подтрибуни се осмеляват да се държат така с началниците си — започна най-накрая Сирил. — За това се иска доста смелост.

— Не мисля, сър — отвърна Тави. — В крайна сметка бях наясно, че той няма да може наистина да се изправи срещу мен, без при това да се разкрие.

Сирил се подсмихна.

— Той би могъл да намери заобиколни пътища. Може и да не успее да навреди на кариерата ти, но да направи ежедневната ти работа непоносима — съвсем лесно.

— Да — съгласи се Тави.

Сирил отново се усмихна.

— О, стоик, разбирам.

— Мен работата не ме плаши, сър. Ще отмине.

— Съвсем вярно — капитанът хвърли любопитен поглед към Тави.

— Прегледах информацията за теб — каза той. — Не си много успешен в призоваването.

Изблик на раздразнение, примесено с болка, стисна гърдите на Тави.