Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Пазачът на фара [bg]
Пазачът на фара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пазачът на фара [bg]

Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:

В „Пазачът на фара“, седми роман от поредицата, Ерика отглежда новородените си близнаци и се опитва да подкрепя сестра си, преживяла инцидент с драматични последици. Патрик разследва убийството на Матс Сверин, финансов директор на строителен проект за милиони. Някогашната му приятелка от училище Ани се приютява на наследения от семейството й Призрачен остров заедно с петгодишния си син Сам, решена да го предпази от дебнещото ги зло с цената на всичко. Следват още едно убийство, едно самоубийство, едно отчаяно бягство. А сто години по-рано на Призрачния остров живее странният пазач на фара Карл, поддържащ необичайни отношения с приятеля си Юлиан и жена си Емели. Интригата се заплита, мотивите на замесените лица остават неясни до последните страници и, както винаги, до изненадващата развръзка.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 165
Перейти на страницу:

Той се поколеба.

– Да? – подкани го Патрик и всички погледи се насочиха към Мартин.

– Не знам дали е важно. Старчето не беше съвсем наред с главата.

– Да чуем.

– Окей. Има един мъж, казва се Грип и живее на етажа на Сверин. Както казах, стори ми се малко изветрял – каза Мартин и почука с показалец по слепоочието си. – Има страшно много котки в апартамента си и...

Мартин си пое дълбоко въздух.

– Грип казва, че една от котките му е видяла кола рано в събота сутринта. Горе-долу по същото време, по което някакъв шум, предполагаемо изстрел, е събудил съседа Леандершон.

Йоста се подсмихна.

– Котката е видяла кола?

– Тихо, Йоста – каза Патрик. – Продължавай, какво друго каза този Грип?

– Само това. Не го взех много на сериозно. Малко му хлопаше дъската, както казах.

– От децата и лудите ще чуеш истината9 – вметна Аника, докато си водеше бележки.

9 Шведска пословица. В пълния й вариант към децата и лудите са прибавени и пияниците. – Б. пр.

Мартин сви рамене обезсърчено.

– Това беше единственото, на което попаднах.

– Все пак добра работа – окуражи го Патрик. – Разпитването от врата на врата не е лесно. Хората или преувеличават, или не казват нищо.

– Да, полицейската работа определено би била по-лека без свидетелите – промърмори Йоста.

– Ами при вас какво стана?

Патрик се обърна към Йоста и Паула, които седяха един до друг край масата. Паула поклати глава.

– За жалост и при нас няма нищо интересно. Матс Сверин, изглежда, не е имал личен живот, ако се вярва на колегите му. Или поне те не са знаели за такъв. Никога не е говорил за интересите, приятелите или връзките си. Въпреки това го описват като приятен и общителен. Не ми се връзва.

– Разказал ли е нещо за живота си в Гьотеборг?

– Не, нищо – отговори Йоста и поклати глава. – Както каза Паула, Сверин, изглежда, не е говорил за друго освен за работа и за общи неща.

– Колегите му знаели ли са за нападението?

Патрик се изправи и започна да налива кафе на всички.

– Не точно – каза Паула. – Матс им е казал, че е паднал с колелото и известно време е лежал в болница. Което далеч не е цялата истина.

– А работата? Там има ли въпросителни? – попита Патрик и върна каната на мястото й.

– Изглежда се е справял с работата си много добре. Всички бяха много доволни от него. Смятали са, че са направили добър удар, когато са назначили икономист, който хем е практикувал в Гьотеборг, хем е родом от Фелбака.

Йоста млъкна и отпи от кафето, но си изгори езика и изруга.

– Значи, там няма следи?

– Не, поне доколкото установихме – каза Паула, която изглеждаше не по-малко обезкуражена от Мартин преди малко.

– Засега ще се задоволим с това, но вероятно ще имаме повод отново да посетим колегите му. Ходих да говоря с родителите, но и там резултатът беше същият. Матс, изглежда, не е говорил особено открито дори с тях. Но поне научих, че негова приятелка от едно време се намира на един от близките острови, Грошер. Гунар смята, че Матс е възнамерявал да я посети, така че ще се свържа с нея.

Патрик остави снимките от „Салгренска“ на масата и добави:

– Взех и това.

Колегите му заразглеждаха снимките.

– Майчице – каза Мелберг. – Здравата са го натупали.

– Да, съдейки по снимките, става дума за нанасяне на тежки телесни повреди. Естествено, не е нужно да има връзка с убийството, но мисля все пак да разгледаме случая по-подробно. Трябва да поискаме болничните записки и да видим какво пише в полицейския доклад, ако има такъв. Освен това трябва да говорим с персонала на организацията, в която е работил Матс. Това, че са помагали на малтретирани жени, е интересно. Може би там ще открием мотив? Най-добре да отидем до Гьотеборг и да говорим с хората на място.

– Наистина ли се налага? – попита Мелберг. – Нищо не сочи, че причината за убийството е в Гьотеборг. Вероятно става дума за нещо местно.

– Но като се има предвид колко малко научихме и колко потаен е бил Сверин за живота си там, определено смятам, че е оправдано да опитаме.

Мелберг сбърчи вежди и се замисли. Изглежда, разсъждаваше много задълбочено, защото му отне доста време да вземе решение.

– Хм, добре тогава – каза той накрая. – Но гледай пътуването да е ползотворно, защото вероятно ще ти отнеме по-голямата част от деня.

– Ще се постараем – каза Патрик и поясни: – Мисля да взема и Паула.

– Ние какво да правим през това време? – попита Мартин.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)