Пазачът на фара [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-728-3
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пазачът на фара [bg]». Краткое содержание книги:
Той се поколеба.
– Да? – подкани го Патрик и всички погледи се насочиха към Мартин.
– Не знам дали е важно. Старчето не беше съвсем наред с главата.
– Да чуем.
– Окей. Има един мъж, казва се Грип и живее на етажа на Сверин. Както казах, стори ми се малко изветрял – каза Мартин и почука с показалец по слепоочието си. – Има страшно много котки в апартамента си и...
Мартин си пое дълбоко въздух.
– Грип казва, че една от котките му е видяла кола рано в събота сутринта. Горе-долу по същото време, по което някакъв шум, предполагаемо изстрел, е събудил съседа Леандершон.
Йоста се подсмихна.
– Котката е видяла кола?
– Тихо, Йоста – каза Патрик. – Продължавай, какво друго каза този Грип?
– Само това. Не го взех много на сериозно. Малко му хлопаше дъската, както казах.
– От децата и лудите ще чуеш истината9 – вметна Аника, докато си водеше бележки.
9 Шведска пословица. В пълния й вариант към децата и лудите са прибавени и пияниците. – Б. пр.
Мартин сви рамене обезсърчено.
– Това беше единственото, на което попаднах.
– Все пак добра работа – окуражи го Патрик. – Разпитването от врата на врата не е лесно. Хората или преувеличават, или не казват нищо.
– Да, полицейската работа определено би била по-лека без свидетелите – промърмори Йоста.
– Ами при вас какво стана?
Патрик се обърна към Йоста и Паула, които седяха един до друг край масата. Паула поклати глава.
– За жалост и при нас няма нищо интересно. Матс Сверин, изглежда, не е имал личен живот, ако се вярва на колегите му. Или поне те не са знаели за такъв. Никога не е говорил за интересите, приятелите или връзките си. Въпреки това го описват като приятен и общителен. Не ми се връзва.
– Разказал ли е нещо за живота си в Гьотеборг?
– Не, нищо – отговори Йоста и поклати глава. – Както каза Паула, Сверин, изглежда, не е говорил за друго освен за работа и за общи неща.
– Колегите му знаели ли са за нападението?
Патрик се изправи и започна да налива кафе на всички.
– Не точно – каза Паула. – Матс им е казал, че е паднал с колелото и известно време е лежал в болница. Което далеч не е цялата истина.
– А работата? Там има ли въпросителни? – попита Патрик и върна каната на мястото й.
– Изглежда се е справял с работата си много добре. Всички бяха много доволни от него. Смятали са, че са направили добър удар, когато са назначили икономист, който хем е практикувал в Гьотеборг, хем е родом от Фелбака.
Йоста млъкна и отпи от кафето, но си изгори езика и изруга.
– Значи, там няма следи?
– Не, поне доколкото установихме – каза Паула, която изглеждаше не по-малко обезкуражена от Мартин преди малко.
– Засега ще се задоволим с това, но вероятно ще имаме повод отново да посетим колегите му. Ходих да говоря с родителите, но и там резултатът беше същият. Матс, изглежда, не е говорил особено открито дори с тях. Но поне научих, че негова приятелка от едно време се намира на един от близките острови, Грошер. Гунар смята, че Матс е възнамерявал да я посети, така че ще се свържа с нея.
Патрик остави снимките от „Салгренска“ на масата и добави:
– Взех и това.
Колегите му заразглеждаха снимките.
– Майчице – каза Мелберг. – Здравата са го натупали.
– Да, съдейки по снимките, става дума за нанасяне на тежки телесни повреди. Естествено, не е нужно да има връзка с убийството, но мисля все пак да разгледаме случая по-подробно. Трябва да поискаме болничните записки и да видим какво пише в полицейския доклад, ако има такъв. Освен това трябва да говорим с персонала на организацията, в която е работил Матс. Това, че са помагали на малтретирани жени, е интересно. Може би там ще открием мотив? Най-добре да отидем до Гьотеборг и да говорим с хората на място.
– Наистина ли се налага? – попита Мелберг. – Нищо не сочи, че причината за убийството е в Гьотеборг. Вероятно става дума за нещо местно.
– Но като се има предвид колко малко научихме и колко потаен е бил Сверин за живота си там, определено смятам, че е оправдано да опитаме.
Мелберг сбърчи вежди и се замисли. Изглежда, разсъждаваше много задълбочено, защото му отне доста време да вземе решение.
– Хм, добре тогава – каза той накрая. – Но гледай пътуването да е ползотворно, защото вероятно ще ти отнеме по-голямата част от деня.
– Ще се постараем – каза Патрик и поясни: – Мисля да взема и Паула.
– Ние какво да правим през това време? – попита Мартин.