Маската на смъртта [bg]

Гай се почувства на върха на щастието само от звука на нейния глас. Жадуваше да поправи грешката си от този следобед. Но… Спокойно. Спокойно, повтаряше си той. Ще си мълча, няма да казвам какво мисля. Ще е дяволски трудно, но ще се постарая. Ще го направи, защото за нищо на света не би искал да я изгуби отново.

В този момент иззад ъгъла на сградата се появи фигура, силно наподобяваща огнен стълб — вееха се алени и оранжеви материи, проблясваха и се гънеха около тялото. Бяха прихванати на кръста с колан, посипан с лъскави камъчета, които грееха като въглени.

— Не носите индиго.

— Никога не пося индиго — отвърна той. — Какво всъщност е индиго?

— А трябва. Прекалено агресивен сте. Във вас има страшно много червено.

— И червено не нося. — Не се погледне как се е облякла, помисли си Гай. Обзе го усещането, че разговорът не върви в правилната посока.

— Говоря за аурата ти, човече. Позитивен кипеж. Плюс голям отвор с големина на пъпеш.

— Извинете, тук ли е…?

— Изтичането на етер не е шега работа. — Мей, със строго лице, отвори вратата. — Освен това се виждат множество мрачни точки. Да не би случайно да сте скъперник?

— Определено не — отвърна Гай смирено, докато я следваше в преддверието. Възможно ли бе да наречеш скъперник човек, който кара ролс-ройс корниш.

— Съзирам тежък дисбаланс, господин Гамлин. Дължи се, предполагам, на прекалената ви заетост. Нямам намерение да любопитствам излишно, но ако се стремите към успех…

— Аз имам успех. Не се стремя към нищо. — Освен към дъщеря си. Ах, Силви — най-тежък мой дисбаланс, живот мой.

— Тук съм, за да се срещна…

— Знам, всичко. Ще ви заведа. Оттук, моля. — Тя се устреми към вътрешността на къщата, следвана по петите от Гай. Отминаха вратата, зад която видя лудото момче.

— Ще останете ли да преспите тук? — попита жената.

Той измърмори нещо за хотел.

— Чудесно. Трябва да дойдете утре, за да изберете няколко шишенца и да ви съставя режим за корекция на проблемите.

Гай никак не беше убеден, че ще го направи. Все пак попита какво включва подобен режим.

— Обикновено започвам с чакрите. Прочиствам добре и тях, и енергийните канали. После търся връзка и се свързвам с една от великите Учителки. Моята лична Учителка е безценна. Тя е първият коан на седмия лъч, който можете да видите.

— Нали вече си имате Учител? — попита Гай, правейки усилие да запази сериозно изражение. — Защо не се обърнем към него?

Очакваше отговора на Мей със силно любопитство. Стори му се, че тя се смути и за част от секундата устремният й ход се наруши.

— Не мога да направя такова нещо. Той е… Малко е уморен напоследък.

— Дъщеря ми не спомена такова нещо.

— Така ли? — Мей спря пред тежка дървена резбована врата. Почука и зачака отговор. Очевидно долови някакъв знак, останал незабележим за спътника й. Натисна дръжката и каза към вътрешността на помещението: — Господин Гамлин е тук, Учителю. — И пусна посетителя да мине напред.