Среднощният диамант [bg]

— А освен това имаш сирминиканско име. Никоя от другите не принадлежи към група, която повечето осфридианци възприемат като сбирщина от лъжливи, тъмнокожи еретици, които пълнят улиците на столицата и задигат всичко, до което могат да се докопат с мръсните си ръце.

Дъхът сякаш излезе от тялото ми и пристъпих заплашително напред:

— Не знаете нищо за нас!

— Не ме удряй отново — каза той и аз осъзнах, че бях понечила да вдигна ръка. — Не казах, че аз смятам така. Но ти казвам как ще го видят другите. И не се преструвай, че не си го изпитала вече.

Малко от гнева ми се стопи:

— Да.

— Ще го видиш отново. Много от тях са такива — особено всеки в Кейп Триумф, който е роден в Осфрид. Повярвай ми, познавам усещането от личен опит. — Той се вгледа в мен още по-внимателно. — Но наистина си разностранна. И може би можеш да постигнеш напредък с някои от отдавнашните жители на колониите. Невинаги са толкова дребнави, не и след като са оцелели там толкова дълго.

Сега аз го изучавах и се опитвах да разгадая намеренията му.

— Това означава ли… давате ли ми работата на информатор?

— Обмислям го. А причината е главно че съм уморен, а ти ме изтощи. — Неохотно добави: — И… може да е от полза, ако успееш да отвориш няколко ключалки на онези празненства, на които ще присъстваш.

Усетих прилив на вълнение — и не само заради парите. Имаше нещо бляскаво в това да бъда част от прочутата агенция „Макгру“. Не част от нея — предположих. По-скоро… нает сътрудник. Но все пак. Щях да върша нещо по-важно, отколкото да се издокарвам за празненства. Щях да продължа семейния завет за борба с несправедливостта — но щеше да е при моите собствени условия, а не при тези на баща ми.

А Лонзо… ако можех сама да спечеля малко злато, нямаше да се налага да се тревожа, че съпругът ми ще плати откупуването му от служба. А ако успеех да спечеля много злато, можех да изплатя собствения си договор. Изобщо нямаше да ми трябва съпруг. При тази мисъл ме обзе радостно замайване.

Но това бяха сериозни „ако“. И още нямах никакво злато.

— Мога да правя нещо повече, не само да шпионирам — казах. — Справям се добре с всички акценти. Можете да ме научите да се дегизирам и сте виждали как се бия. Използвала съм сабя и…

— Кротко, кротко. — Той вдигна длани. — Давай по-бавно, разбойничке. Не е нужно да те уча на нищо от това. Аз правя това. Е, не и онази част със сабята. Нужно ми е да наблюдаваш. Нужно ми е да разсейваш мъжете, за да казват глупави неща и да се поддават, за да получиш, каквото искаш. Можеш ли да го правиш?

Част от въодушевлението ми помръкна и внезапно се почувствах, сякаш отново работя за баща си. Да се боря срещу несправедливостта, като съм просто едно красиво лице. Като отвличам вниманието. Като се предлагам.

Но Лонзо…

— Ако това искате? Да. Но говоря сериозно — не подценявайте останалото, което мога да правя. Влязох тук, като научих навиците ви. А после пробих защитата на писмото ви. Звучи до голяма степен като онова, което ви е нужно да прави един сътрудник.