![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Цепнатините погълнаха първата постройка и продължиха по- бързо от кон в галоп право към замъка. На Денебре му се струваше, че целият свят се е разлюлял. Внезапно друсане го подкоси и той се строполи, в опряната на пода китка изпращя костица.
Изохка, но нямаше кой да го чуе. Навън тътенът прерасна във всепоглъщащо бучене, досущ като от гърлото на подземно великанско чудовище.
Старецът се изправи насила, подът се люлееше. В прозореца отдавна нямаше и едно здраво стъкло. Сцепи се подпорна греда в тавана, острият край се стовари в камината и разпиля горящи дърва. Денебре изобщо не погледна натам.
Паниката се вихреше по площада и улиците. Мъже, жени и деца бягаха слепешком от заплаха, която не знаеше що е милост. Пращеше дървения, пукаха се зидове, цели къщи подскачаха над гигантските земни вълни, преди да рухнат в неутолимата пропаст, поглъщаща всичко наоколо.
Задушаващ прахоляк се смесваше с пушеци над града. Хората пълзяха отчаяно по наклонената земя, но накрая се свличаха с викове в дълбините. Падна и портата на замъка, крепостната стена се надроби и крясъците на стражите се сливаха с дивото цвиле- не на конете. Никой нямаше да се спаси от сполетялата ги участ.
Кулата се наклони застрашително. Покривът сипеше плочи от цепен камък в бездънната пролука, отворила се пред главния вход, която незабавно пропълзя и под сградата.
- Милостиви богове... - задъха се старецът.
И рамката на прозореца се изтръгна. Денебре се облягаше на кривата стена и слушаше стоновете на якия доскоро замък, на чиито основи бе нанесена смъртна рана.
А отвъд рухналите стени пазара вече го нямаше, останаха купчини отломки и пръст, избълвана от стихията и осеяна с тела, твърде малко от които помръдваха.
Денебре за последен път погледна небето, синьо и мирно около сияещото слънце. Под краката му кулата се кил на замайващо и пръстите му замалко не изтърваха перваза. Коленете му се подгънаха и той се преви напред, решен да вижда до края любимия си град. Грохот оповести прекършването на носещите колони в основите.
Адският рев го оглушаваше, залата рухваше заедно с кулата. Тежки камъни от стените се стоварваха на пода и го пробиваха.
Кулата се разтресе за трети път и продължи да се накланя. Старецът избърса праха и сълзите от лицето си.
- Скоро ще се срещнем, любима моя Джинера. Съвсем скоро.
Въздухът проникваше чист и топъл в дробовете ѝ, докато Сенчестите криле я издигаха бавно и пред Ериан се откриваше все по-изумителен изглед към постройката, заела единственото полегато възвишение на Херенденет.
Домът на Ал-Дречар се бе ширнал в привидно хаотично струпване от сгради, но беше великолепен.
Ериан разпозна някогашния главен вход, чиито кулички и просторни зали бяха покрити с каменни плочи, отдавна обрасли с пълзяща зеленина. Построената по-късно нова фасада беше ниско здание от дърво и стъкло с дълъг коридор към входа, по който тя бе тичала с Ренерей в деня на пристигането си.
Вляво от овощната градина се протягаха три крила като крачета на огромно насекомо. Не бяха съвсем прави, сякаш някой се бе стремил да заобиколи нещо скъпоценно. Ериан се спусна натам и различи езерца в каменни вдлъбнатини и мънички водопади, които само безчувствен глупак би съсипал.
Вдясно имаше друга внушителна постройка. Тя прелетя полека над вътрешните дворове в този сложен градеж на различни нива от бял камък, сиви плочи, тъмно дърво и необичайно изобилие от цветя, сякаш боговете ги бяха изсипали от небесата.
Но най-величаво от всичко беше онова, което започваше зад градината. Врязани в склона чак до заобления връх на хълма се редуваха тераса след тераса с арки, статуи, колони, куполи като на малки храмове, декоративни езерца, изящни каменни градини и съвършено подрязани дървета. А най-горе на тридесет стъпки се издигаше каменен обелиск, широк шест стъпки в основата си, целият в бръшлян, покрит с проядени от времето релефи. Около него витаеше дух на древна магическа сила.
Ериан разшири безплътните си криле, за да се рее бавно над това смайващо архитектурно и стилово смешение. Погледът ѝ вече търсеше място, където да стъпи удобно, тя си представяше как ще броди сред този покой, откъсната от грижите си за няколко прекрасни мига. Но въздухът пред нея внезапно изстина и тя се понесе обратно нагоре. Веднага се почувства нежелана натрапница в този мемориал на отминалото.
Разбра, че лети не над въплътени хрумвания на творци, а над гробище. Тук бе положен всеки от предишните Ал-Дречар, мечтал магията отново да стане единна и страхувал се, че наближава краят на всичко, в което е вярвал.