![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
— Добре дошъл обратно!
Джейк го изгледа изпитателно.
— Неведоми са пътищата господни — отрони накрая той, а устните му оформиха нещо като усмивка. Срещата с Мийчъм беше като среща със стар приятел.
Джейк забави ход и позволи на Мийчъм и останалите да го изпреварят. Само Ела остана до него с лека усмивка на лицето, сякаш си мислеше, че той е някой друг. Да го посрещне с усмивка бе последното нещо, което той очакваше от нея.
Но тя го прие също толкова искрено, колкото и проповедникът.
— Много съм ви благодарна, господин Лонерган — рече Ела, все едно срещата им малко след изгрев-слънце никога не се беше състоявала. Тя докосна периферията на шапката си. Джейк кимна учтиво, но усмивката му излезе някак кисела.
— Е, още нищо не съм направил.
Усмивката на Ела стана още по-топла.
— Въпреки това, благодаря.
Те продължиха да яздят мълчаливо към приближаващата буря.
9
Смрачи се бързо. Лятната буря надвисна над главите им и скри небето. Сред тъмните облаци се лутаха светкавици и тътнеха гръмотевици — първо далеч, след това все по-близо. Конете станаха неспокойни, когато във въздуха се понесе предчувствието за дъжда, който приближаваше като тъмносиня мъгла.
Дирята на демона се виеше през деретата и се придържаше към сянката на скалите, сякаш създанието я предпочиташе пред слънцето.
Както и самите ловци на демони… Но насечения терен, който предлагаше облекчение от следобедните жеги, вече свършваше. Нататък пустинята продължаваше като плоска тепсия, изпъстрена с кактуси и редки туфи изсъхнала трева — място, което със сигурност не предлагаше подслон от наближаващата бурята.
Джейк ясно виждаше това от хребета, където стоеше самотен, докато останалите следваха Нат Колорадо. Той реши, че теренът все пак не е чак толкова лош. Тази буря ще удави и жабите… И щеше да им разкаже играта, където и да са. Но ако не се измъкнат навреме от преплетените каньони, всички без съмнение ще се удавят. Джейк спря коня и се пресегна за палтото, което предишният собственик бе привързал към седлото.
Точно когато го облече и вдигна яката, плетеница от мълнии озари цялото небе. Мълниите се забиваха във върхове и плата наоколо, а пукотът на гръмотевиците следваше почти незабавно.
Небето сякаш се продъни и се изля дъжд като водопад. Само за секунди ловците на демони подгизнаха от вода, толкова студена, колкото им се бе струвал горещ денят. Пустинята никога не правеше нещата наполовина. Или ще убие човек от жажда, или ще го помете с внезапно наводнение, заедно с коня му. Дъждът, който падаше по време на чубаско4, се стичаше по скалите и по коравата като кокал земя и за минути наводняваше дерета и тесни каньони. Още няколко минути и триметрова стена от вода, поела с рев по улеите между скалите, можеше ги да хване неподготвени.
Високо горе на хребета, Джейк усети миризмата на озон, а кожата му настръхна от статичното електричество. Докато успокояваше разтревожения кон, реши, че е късметлия, задето се дави само наполовина.
Трябва да внимавам повече… дори високото място крие опасности. Но дългата езда с тази сбирщина, сред която бяха Ела и Долархайд, го бе изнервила доста.
След малко той видя как долу Нат се обърна към Долархайд и отчаяно сви рамене. Водата се плискаше от периферията на шапката му. Той поклати глава и рече:
— Дъждът е твърде силен. Ще отмие следите.
Лицето на Долархайд се изопна гневно — въпреки че знаеше какво ще се случи, той изгледа с ярост небето, сякаш то се подиграва лично с него.
Ездачите се запътиха нагоре по стръмния склон, а водата неудържимо се стичаше надолу. Хората се ориентираха по силуета на Джейк, за да стигнат до по-високо място.
Джейк ги наблюдаваше и разбра какво се очаква от него, без никой да му казва. Отправи се към другия край на хребета, за да потърси прикритие от бурята и наближаващата нощ.
4
Чубаско — гръмотевична буря с проливен дъжд и ураганни ветрове. — Б.ред.