Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 107
Перейти на страницу:

— Значи… — започна той — какво прави тук хубави…

— Не съм дошла да се плодя — прекъсна го Ела, без дори да се обърне към него.

Ръката й лежеше върху пистолета.

— Ами, добре — измърмори мъжът и забави ход, за да се върне при своите хора. Тя въздъхна. Надяваше се шайката на Долархайд да не прекара останалата част от следобеда в тормоз над жителите на града. Едва-що си помисли това, когато самият Долархайд я доближи. Той вече не яздеше с хората си, нито с когото и да било другиго — делеше се от всички и току пришпорваше коня си напред, за да се посъветва с Нат, който следваше дирите на чудовището.

Но сега явно бе решил да заеме мястото на Грийви, сякаш също е наблюдавал разговорите на останалите, макар и встрани от тях. Той поне беше с обичайната си кисела физиономия — романтичните мисли несъмнено бяха безкрайно далеч от ума му.

— Какво правиш тук? — попита той. — Сама жена в територията на апачите… никой наоколо не знае коя си.

Тя го погледна. Очите й впримчиха неговите.

— Зад гърба ти хората те наричат Полковника, но ги е страх да ти го кажат в лицето. Защо?

Долархайд стана пепеляв. Тя спокойно премина онази граница, която той никога не позволяваше да бъде премината.

Ела знаеше защо го наричат така и защо думата му причинява толкова силна болка, че беше способен да убие мъже заради нея. Долархайд беше ветеран от Гражданската война. Още го измъчваха спомени — от онези, които крадат цялата любов и смисъл от твърде много животи — включително от нейния собствен. Тук имаха различно име за това. Наричаха го „сърцето на войника“.

— Добре тогава — рече Долархайд, а лицето му приличаше на стиснат юмрук. — Не искаш да ми кажеш? Твоя работа.

Ела продължи да го гледа без да мига. Чакаше той да каже нещо, да каже каквото и да е, което би обяснило защо е избрал да живее по този начин. Долархайд живееше по толкова различен начин от нея, че тя почти не можеше да намери прилика между себе си и него…

В миг Полковника сякаш се стопи пред очите на Ела и тя изведнъж разбра защо Джейк реагира по онзи начин. Той реагираше на загубата и преживения ужас, които самата тя познаваше добре, съвсем различно от нея, съвсем различно от начина, по който тя очакваше да се реагира на подобно преживяване…

Как изобщо съм могла да си мисля подобно нещо…

Някакво движение в далечината привлече погледа й и й даде съвсем основателна причина да не обръща повече внимание на Долархайд.

Ела зяпна.

Джейк Лонерган.

Долархайд видя изумлението в очите й и проследи погледа й.

— Е… — измърмори Полковника, много по-благодарен за разсейването, за точно това разсейване, отколкото звучеше. — Я, кой се престраши да дойде с нас!

Долархайд обърна коня и тръгна към Джейк, сякаш нещо у него го привличаше като магнит.

Джейк дори не погледна Ела. От мига, в който откри ловците на демони, той насочи вниманието си към Долархайд. Лицето на Джейк стана каменно, а Долархайд се изсмя жлъчно, когато двамата мъже бяха вече достатъчно близо, за да могат да се погледнат в очите. На Джейк му се стори, че Полковника е почти радостен да се озове в познати води след язденето до Ела. Винаги е по-лесно да погледнеш в нечии очи и да знаеш какво виждаш там… дори да виждаш нещо за смъртта.

— Виждам теб — ухили се, или по-скоро се озъби Долархайд, — но не виждам златото си.

За миг нещо проблесна в погледа на Джейк.

— Какво ще кажеш първо да намерим хората — рече той без усмивка. — След това може да си събереш парите.

Долархайд се усмихна самодоволно, но от очите му сякаш още капеше отрова.

— Точно сега наградата за главата ти може да ми се види по-привлекателно предложение. А може и да те гръмна и да изрежа онова нещо от ръката ти.

Демоните отвлякоха сина му, а той мисли преди всичко за златото си. За Джейк вече беше ясно, че Долархайд е убедил териториалното правителство да обяви наградата от хиляда долара за главата му. Злостно копеле! Този път Джейк му върна усмивката със също толкова изпепеляващ поглед и кимна към чакащите ездачи.

— Знаеш къде да ме откриеш.

Док въздъхна измъчено.

— Не може ли просто да се зарадваме, че мъжът с голямото оръдие се върна?

За миг Джейк и Долархайд продължиха да се гледат. След това Джейк плесна коня с юздите и подмина Долархайд, за да се присъедини към останалите, сякаш за една нощ бе надраснал всякакви състезания по мъжество. Джейк тръгна напред, Ела и хората от града го последваха и оставиха Долархайд да гледа подире им. Временният шериф Лайл гледаше намръщено Джейк, като че ли не можеше да се убеди напълно, че се радва да го види отново след преживяното предната нощ. Емет просто се втренчи в Лонерган, докато самият той не се обърна към него, но тогава Емет притеснено отклони очи. Проповедник Мийчъм се усмихна искрено на Джейк.

1 ... 35 36 37 38 39 40 41 42 43 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)