![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Закри очи от дъжда, който се лееше от шапката му и обходи далечината с поглед. Виждаше само широка ивица синьо-сиво и зелено-черно — бурята и омекналата от водата земя. Приближи коня до самия ръб на възвишението и заразглежда терена в подножието, без да очаква да открие нещо по-добро.
Само че откри нещо… Нещо? Джейк се изправи на стремената, за да погледне по-добре. Не може да бъде… Той вдигна ръка като сигнал и предупреждение към останалите. Когато всички се събраха около него, той им посочи надолу. Чу изненадани ахвания, чу ругатни и невярващ шепот. Значи не съм полудял напълно.
Наистина насред пустинята в Ню Мексико имаше параход от река Мисисипи. Преобърнат.
Като паднал от небето…
Джейк не продума, чудейки се защо по дяволите е толкова изненадан след всичко видяно в последните няколко дни. Никой не каза нищо. Всички просто стояха и зяпаха, а дъждът се изливаше непрестанно върху тях.
Накрая Док рече:
— Не разбирам много, но този параход май е с главата надолу.
— И е на около осемстотин километра от най-близката река, по която може да плава — отбеляза Долархайд, все едно си говореха за времето.
А може би той за това говори…
— Хайде, да се скрием от дъжда.
— Не се доближавам до него! — отсече Док.
— Както щеш! — сви рамене Долархайд и хвърли подигравателен поглед първо към Док, а после към небето. — Спи под звездите тогава!
Чарли Лайл кимна и Долархайд ги поведе надолу по коварния склон, макар че и собствените му хора си размениха странни погледи преди да тръгнат след него. Накрая всички го последваха. Последен Док се спусна надолу, но все пак го стори.
Вътрешността на парахода бе общо взето суха. Но това бе най-доброто, което можеше да се каже за нея. Само Ела носеше клечки, от които можеше да се пали огън. Останалите затършуваха слепешката в осветявания от време на време от светкавици мрак, докато намериха някакви изпочупени мебели и превърнаха краката на столове във факли. Всички се движеха заедно и внимателно, покрай и през препятствията — парчета дърво, преобърнати мебели и изпочупени стъкла. Накрая се озоваха в помещение, което по всичко изглежда е било бална зала.
В средата блещукаше пирамида от кристални висулки — полилеят. Върху него се бе навила голяма гърмяща змия — явно открила убежище тук преди тях.
Един от хората на Долархайд извади пистолета и набързо приключи със змията, а после се ухили. Прясно месо за вечеря.
Джейк погледна мъртвото влечуго. Внезапно усети глад и зачака вечерята с нетърпение. В дисагите на коня му нямаше храна. Но по-скоро щеше да умре от глад, отколкото да поиска храна от Долархайд или от някой от тези, които работеха за него. Наблюдаваше шайката на Полковника и забеляза смесените им реакции.
Може би проповедникът би разделил храната си с един престъпник.
Жителите на града се опитваха да не мислят за възможността да ядат змия. Заеха се да търсят оцелели свещи от полилея. Ела раздаде запалени свещи и се усмихна на Емет. После се наведе и потупа мокрото куче до него.
Онова куче…
Светлината на свещите освети още изпочупени мебели, включително преобърнати маси за хазарт и останките от дълга маса, която най-вероятно е била отрупана с елегантно приготвени ястия. Корабът изглежда не лежеше в пустинята от дълго време, но все пак достатъчно дълго, за да се развали храната в тези непосилни жеги.
Джейк установи с изненада, че наоколо не се разнася неприятна миризма. Пред краката на хората, които тръгнаха да огледат и другите части на помещението се разбягаха плъхове, осветени от треперливата светлина на импровизираните факли и свещите.
Джейк хвърли бърз поглед из помещението. В същия миг една раздвоена светкавица изличи всяка сянка. Далечната стена беше цялата в прозорци — всички до един счупени. Това обясняваше свежия въздух вътре. Джейк се досети какво друго значи това — на кораба няма хора, нито живи, нито мъртви. Всички са били отвлечени… от демоните. Той сви устни. Реши да не споменава очевидното на останалите. Или ще се сетят сами, или не — но очевидно никой няма намерение да го обсъжда на глас.
Останалите започнаха да се разделят на групички и да си търсят по-уединени места, където да се изсушат и да спят.