Теракотеното куче [bg]

„Как е възможно идеите да ми идват само като съм в тоалетната? — погледна няколко пъти парчето картон. — Ще умувам утре сутрин на свежа глава.“

Но не беше така. След четвърт час, който прекара в леглото, като се обръщаше ту на едната, ту на другата страна, стана и започна да търси в тефтерчето телефонния номер на капитан Алиота от Финансовата полиция в Монтелуза, който му беше приятел.

— Извини ме за късния час, но наистина имам нужда от една спешна информация. Правили ли сте някога проверка на супермаркета на някой си Инграсия от Вигата?

— Името му нищо не ми говори. А щом не си го спомням, това ще рече, че проверка е правена, но след нея не е изскочило нищо неправомерно.

— Благодаря.

— Почакай. С тези ревизии се занимава старшина Лагана. Ако искаш, ще му кажа да ти се обади вкъщи. Вкъщи си, нали?

— Да.

— Дай ми десет минути.

Само отиде до кухнята, за да изпие чаша леденостудена вода, и телефонът му звънна.

— Лагана се обажда. Капитанът ми каза. Да, последната проверка на този супермаркет е отпреди два месеца, но всичко беше редовно.

— Проверката по ваша инициатива ли я правихте?

— Беше рутинна. Заварихме всичко в ред. Уверявам ви, че рядко се натъкваме на търговец, чиито документи да са така изрядни. Дори и да искахме да го глобим за нещо, нямаше никакъв повод за това.

— Всичко ли проверихте? Счетоводните книги, фактурите, разписките…

— Извинете, комисарю, ама вие как мислите, че се правят проверките? — попита го старшината, като гласът му леко охладня.