Теракотеното куче [bg]

„Може би защото сега няма телевизионни камери, които да те заснемат“ — помисли си злорадо Монталбано.

— И така? — реши се да попита комисарят, за да получи потвърждението за провала си.

— Зад стената има нещо — каза, просъсквайки, Баласоне, който освен меланхоличен, беше и несловоохотлив.

— Би ли ми казал, ако обичаш и не те затруднявам много, какво има оттатък стената? — попита го Монталбано, превръщайки се в опасно любезен.

— On sit voeuij.

— Би ли бил така любезен да ми говориш на италиански?

Привидно, а и заради тона, който използваше, изглеждаше като благородник от кралския двор от осемнайсети век, но Балдасаре не знаеше, че ако продължеше по този начин, щеше да получи юмрук, който да разкървави носа му. За свой късмет, той го послуша.

— Има някаква кухина — каза той — и е също толкова голяма, колкото тази пещера тук.

Комисарят почувства облекчение, защото не беше сгрешил. В този момент влезе Якомуци:

— Намерихте ли нещо?

Баласоне стана словоохотлив със своя началник и Монталбано го погледна накриво.

— Да, господине. До тази трябва да има и друга пещера. Също като това, което видях по телевизията. Показваха ескимоска къща, как се казваше, ах, да, иглу, и точно до него имаше друго. Двете иглута бяха свързани помежду си с нещо подобно на съединителна тръба, тоест малък и нисък коридор. Тук ситуацията е същата.

— Поне на пръв поглед изглежда, че преградата на коридорчето между двете пещери трябва да датира отпреди много години — каза Якомуци.

— Да, господине — отвърна все по-измъчено Баласоне. — Ако случайно в другата пещера са скрити оръжия, те трябва да са поне от времето на Втората световна война.