Политичестки ред и политически упадък [bg]

Решителни лидери като Фридрих Вилхелм I и Фридрих II си позволяват да действат в разрез със закона (първият е баща на втория, когото хвърля в затвора за известно време) и нямат срещу себе си мощна независима съдебна институция, която да им се противопостави. Но все пак обикновените граждани могат да разчитат на еднакво и неперсонално отношение при решаването на спорове между тях и държавата. Новите граждански кодекси и системата от административни съдилища позволяват на гражданите да съдят държавата, когато са убедени, че са ощетени незаконно от правителството. Във Франция решенията на нисшите съдилища могат да бъдат обжалвани в по – висшите чак до Държавния съвет, който би могъл да принуди органите на изпълнителната власт да се придържат към неговото тълкуване на закона. (Административни съдилища съществуват в съвременен Китай и други страни в Азия, които са приели гражданското право; вж. глава 25 по – долу). Така че, макар правовата държава да няма право да упреква краля, че се държи противоконституционно, тя може да упражнява контрол над произвола на по – ниските нива на управлението.

Първите опити за изграждане на единна правна система на пруската държава са на Самуел фон Кокцей[16] в средата на XVIII в., а след това под формата на великия Пруски общ сборник закони Allgemeines Landrecht от 1794 г., създаден от Й. X. фон Кармер и Карл Готлиб Шварц и може би Най – важното нововъведение в традициите на гражданското право преди обнародването на Гражданския кодекс на Наполеон през 1804 г., в който законите са обяснени по начин, който да направи целите на държавата ясни за всеки гражданин.