Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Решителни лидери като Фридрих Вилхелм I и Фридрих II си позволяват да действат в разрез със закона (първият е баща на втория, когото хвърля в затвора за известно време) и нямат срещу себе си мощна независима съдебна институция, която да им се противопостави. Но все пак обикновените граждани могат да разчитат на еднакво и неперсонално отношение при решаването на спорове между тях и държавата. Новите граждански кодекси и системата от административни съдилища позволяват на гражданите да съдят държавата, когато са убедени, че са ощетени незаконно от правителството. Във Франция решенията на нисшите съдилища могат да бъдат обжалвани в по – висшите чак до Държавния съвет, който би могъл да принуди органите на изпълнителната власт да се придържат към неговото тълкуване на закона. (Административни съдилища съществуват в съвременен Китай и други страни в Азия, които са приели гражданското право; вж. глава 25 по – долу). Така че, макар правовата държава да няма право да упреква краля, че се държи противоконституционно, тя може да упражнява контрол над произвола на по – ниските нива на управлението.
Първите опити за изграждане на единна правна система на пруската държава са на Самуел фон Кокцей[16] в средата на XVIII в., а след това под формата на великия Пруски общ сборник закони Allgemeines Landrecht от 1794 г., създаден от Й. X. фон Кармер и Карл Готлиб Шварц и може би Най – важното нововъведение в традициите на гражданското право преди обнародването на Гражданския кодекс на Наполеон през 1804 г., в който законите са обяснени по начин, който да направи целите на държавата ясни за всеки гражданин.
Пруският кодекс си остава феодален документ, доколкото разделя гражданите на три класи – благородници, бюргери и селяни – с различни права. Докато селяните имат право да останат върху своята земя, поземлена собственост на благородник може да закупи и продаде само друг благородник. Кармер и Шварц имат желание да превърнат кодекса в конституционен документ в защита на хората от произволни решения на монарха, но са принудени да се откажат от този параграф. Кодексът признава общите права на свобода на религията и съвестта, но предоставя на държавата значителна власт да контролира политическите дискусии и да цензурира медиите.
Поражението при Йена и реформите на Щайн – Харденберг слагат край на неравенството между социалните класи. Особено важна реформа след победата на Наполеон е възможността за притежаване на поземлени имоти от всички желаещи, което освобождава земи за пазарната икономика. Няма официално разширяване на представителството, но бюрокрацията започва да изпълнява представителни функции. По думите на историка Едуард Ганс: „Силата на държавата е в конституционния ред на административното управление... гражданската свобода е в правовия ред.“ В пруските провинции оберпрезидентът координира дейността на административните учреждения, председателства провинциалните събрания и изпълнява ролята на посредник с централната власт, която вече е по – скоро в ръцете на Държавния съвет на Харденберг, отколкото на краля.
Един от четирите критерия, използвани от Самюъл Хънтингтън за определяне на институционализацията, е степента, до която дадена институция е „автономна“. Една институция е автономна, ако „притежава свои собствени интереси и ценности, които се различават от тези на други институции и социални сили“. Следователно автономната съдебна система се придържа Стриктно към правните норми при вземането на решения, без да се подчинява на политическите елити и не приема подкупи от заможни обвиняеми. Повишенията на офицерите в една автономната армия са въз основа на военни, а не на политически критерии. Обратното на автономията е подчинението, при което една организация се контролира ефективно от външни сили. Описаната в първи том борба на Католическата църква през XI и XII в. по време на конфликта за инвеститурата за отвоюване на правото да назначава свещениците и епископите всъщност е борба за независимост от дворцовата политика.
В Китай никога не е имало официално върховенство на правото, но бюрокрация съществува от времето на династия Цин. Тя спазва писмени правила и създава стабилни очаквания по отношение на поведението на правителството. Хилядолетия преди Европа автономната китайска бюрокрация възпрепятства произвола на императорите. Един от императорите на династия Мин решава, че има право да сформира своя собствена армия и да води война, но бюрокрацията учтиво, но непоколебимо го разоръжава.