Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Улсон обаче не обърна внимание на коментара на експерта и явно нямаше никакво намерение да се задоволи с толкова мъглява информация за находките от местопрестъплението.
— Ако съм схванал правилно — подхвана той, — жертвата е била изнасилена два пъти и после е била удушена. Починала е малко пред пет часа.
— Да — потвърди Еноксон. — Между четири и половина и пет.
„Браво, мой човек, дръж на своето — насърчи го наум Бекстрьом. — На такива като Улсон подадеш ли им кутре, ще ти налапат цялата ръка.“
— А по отношение на ритуалните елементи в деянието… Казано направо, той я е измъчвал: вързал я е, запушил й е устата, нанесъл й е няколко прободни рани с нож. Какво установихте по този въпрос към момента?
— „Прободни рани“ е малко пресилено — възрази Еноксон. — По-скоро я е одраскал.
— Ако съм схванал правилно — повтори Улсон, — става въпрос за тринайсет рани — или драскотини, ако предпочиташ тази дума.
— Да. Преброихме тринайсет. Не вярвам да сме пропуснали нещо. Раните не са прекалено дълбоки, но са кървили доста. Това означава, че са били нанесени, докато жертвата е била още жива и способна да се съпротивлява. А това е много съществен факт за разследването — установи Еноксон и по лицето му неочаквано се изписа изтощение.
— Тринайсет рани — повтори Улсон, все едно е получил прозрение свише. — Броят едва ли е случаен…
— Не те разбирам — отвърна Еноксон без грам ирония.
— Защо точно тринайсет? Тринайсет е фатално число. Ако питаш мен, броят на раните не е никак случаен. Почти сигурен съм, че извършителят е целял да ни остави послание.
— Според мен пък просто така се е случило — лаконично отвърна Еноксон.
— Ще размислим по въпроса. — Улсон изглеждаше доволен като всички останали, които веднага прецениха ситуацията и стигнаха до отговора.
„Достатъчно“, отсъди наум Бекстрьом, кимна весело и изсумтя, за да привлече всеобщото внимание.
— Склонен съм да се съглася с теб, Бенгт — каза Бекстрьом и се усмихна почти приятелски на Улсон — Датата, на която е убита жертвата, сигурно също не е случайна. Сетих се за това, докато си припомнях отлично изготвения от Ана профил на Линда. В него Ана посочва, че жертвата е живяла няколко години в САЩ като малка. Четвърти юли… Едва ли е случайно, нали?
— Изгубих ти мисълта — колебливо призна Улсон.
Останалите обаче явно веднага схванаха, ако се съдеше по широко облещените им очи и протегнати напред вратове. „Мексиканска вълна̀“, помисли си Бекстрьом.
— Националният празник на САЩ — поясни той и кимна, за да придаде повече тежест на думите си. — Дали пък не е замесена „Ал Кайда“?
Мнозина започнаха да се почесват смутено, но част от присъстващите се разсмяха — знак, че поне някои са схванали шегата му.
— Разбрах намека ти, колкото и да беше тънък — отвърна Улсон и се усмихна със стиснати устни. — Предлагам да продължим напред. Разбрах, че сте попаднали на много интересна личност — той се обърна към Кнютсон.
„Виж ти! Плъховете май се канят да се прехвърлят на друг кораб“, помисли си Бекстрьом и погледна Кнютсон, който изведнъж се престори на погълнат от написаното в книжата пред себе си.
— Става дума за поляка, съсед на жертвата. Повечето от вас вероятно вече са запомнили името му: Мариан Грос.
„Именно. И защо не се заехте с него още в петък, та сега да не ми губите времето? — попита наум Бекстрьом. — Защото, разбира се, колегите ви, които сте изпратили да разпитват хората от врата на врата, не са знаели кой е, а следователят, който разглежда делото му от миналата зима, изобщо не е знаел, че Грос живее в същата сграда като жертвата, преди онзи бунтар Фриц от Националната полиция в Стокхолм да започне да размахва под носа му резултатите от разследване, което е провел изцяло на своя глава.“
Развихри се дискусия за личността на полския съсед като вече известен сексуален маниак, а дори и като потенциален извършител. Повече от четвърт час се ширеха всякакви спекулации и Бекстрьом се отнесе надалеч. Затова, когато Улсон се обърна към него с конкретен въпрос, Бекстрьом нямаше никаква представа за какво става дума. Е, предположи, че въпросът все пак е свързан с поляка.
— Ти как смяташ, Бекстрьом?
— Ето какво предлагам. Отидете да го разпитате и задължително му вземете ДНК проба.
— Това няма да е толкова лесно — възрази Саломонсон, който седеше малко по-далеч. — Ако някой се чудя кой е разследвал случая със сексуалната злоупотреба, това съм аз. Грос е много чепат тип.