![Убийство в Оксфорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/5/ubijstvo-v-oksford-bg-download.jpg)
Убийство в Оксфорд [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 954-911-763-4
- Переводчик: Ваня Блангева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Оксфорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Жалко — каза Мо. — Можехме да те уредим с някой младеж.
Мо изглеждаше в настроение да опита от всички туристически атракции, Тери я заведе в „Браунс“. Този път нямаше как да прескочат опашката и те пийнаха по едно бананово дайкири, докато чакаха за маса.
— Трябва да ти призная нещо — започна Мо след второто дайкири. — Падам си по сервитьорката.
— Ще ти кажа нещо — каза тя след третото, — тази сервитьорка продължава да ме гледа.
След четвъртото, когато симпатичната сервитьорка ги заведе до масата с усмивка, Мо се наведе и драматично прошепна в ухото на Тери:
— Тя си го проси.
— И ти си хлътнала — каза ѝ Тери.
И двете знаеха, че е истина, но това беше едно от правилата на диалога, а именно Мо да отрече възмутено. Беше характерно за нея да се прави на момче. Тери добре я познаваше и знаеше, че щеше да се откаже, преди да стигне фазата на отегчение.
— Ами покани я тогава — предложи Тери закачливо.
Мо се престори на шокирана.
— И за двете ли? Няма да играя втора цигулка.
— Можеш да я заведеш в празната стая.
— Аха, празната стая.
Тери сметна, че е по-добре да не казва нищо.
— Стаята за гости. Стаята за гостите, които отсядат през уикенда.
— Сложих легло в нея. Зависи от теб, Мо. Наистина. Ако искаш довечера да спим и двете на едно легло, аз нямам нищо против. Не искам да загубя най-добрата си приятелка — изрече тя забързано.
— Без секс ли?
Тери не каза нищо.
— Между другото, боядиса ли стената? Заличи ли нашето творение?
Тери се протегна, взе ръката на Мо и я целуна, без да мисли какво ще си кажат останалите.
— Не, оставих го. Ще бъде там, докато аз живея в къщата.
— Благодаря ти — рече Мо. Тя се пооживи. — Хей, мислиш ли, че трябва да се подпишем под него?
Накрая си легнаха поотделно, но през нощта Тери се събуди от топлината на тялото, което се промъкна в леглото при нея. Мо измърмори, че сънувала лош сън. През остатъци от нощта те се сгушиха доволни. Когато имаха нужда един от друга, и двете знаеха, че между тях съществува здрава приятелска връзка.
Беше след полунощ, когато Едуард Пиърс влезе в гимнастическия салон на сградата, където се съхраняваха лодките. Беше работил над есето си цяла вечер и бе твърде развълнуван, за да заспи.
Набързо свали горнището на анцуга си и взе няколко гири. Щом загря, се прехвърли на ергонометъра и постепенно увеличаваше скоростта, докато наблюдаваше работещото пред него колело и движението на седалката, която се мърдаше напред-назад при всяко движение. Скоро вратът му лъсна от пот.
Реши да почине. Точно тогава вдигна глава, защото му се чу някакъв шум. Тренировъчната зала беше отделена от другите помещения в сградата с големи семпли стъкла. Сградата представляваше склад, в който се съхраняваха лодките, обърнати наопаки и подредени върху стойки. Не беше запалил главното осветление, а само това в гимнастическия салон. Напрегна се да види нещо в тъмното помещение до салона и му се стори, че съзря фигура, която го наблюдаваше. Но не беше сигурен.
— Има ли някой? — извика той. Гласът му прозвуча тънък и хленчещ и отекна в голямото помещение.
Отговор нямаше. Тъкмо щеше да се върне обратно към упражненията си, когато едра фигура изскочи от тъмнината.
— А ти ли си?
— Добър вечер, синко — поздрави го Роди. — Защо си тук толкова късно?
— Обичам да тренирам, преди да легна — отвърна Едуард. — Нали нямаш нищо против?
— Не, синко. Тъкмо щях да заключвам, но ще те изчакам. Моля, продължавай.
Едуард се обърна и продължи упражнението на уреда, но му беше неловко, когато Роди го наблюдаваше.
— Започваш да дърпаш много рано. Ето, ще ти покажа кога.
Роди сложи ръка върху голия гръб на Едуард и го буташе, щом той трябваше да се плъзне напред по движещата се седалка.
— Много добре — похвали го той след малко. — Усещаш ли разликата?
— Да — отвърна задъхано Едуард.
— Добре. Достатъчно за днес. По-добре си почини.
Роди запали цигара, докато Едуард дишаше запъхтяно и рече:
— Не съм те виждал от известно време. Късно идваш, нали?
Едуард кимна, като още дишаше учестено.
— Имам много за учене — произнесе той на един дъх. — Трябва да настигна останалите. Смених си специалността.