Убийство в Оксфорд [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 954-911-763-4
- Переводчик: Ваня Блангева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Оксфорд [bg]». Краткое содержание книги:
— Извинете, какво казахте? — попита той.
Ръководителят му въздъхна.
— Попитах те дали си се готвил върху произведението „Principia“ на Мур — измърмори той кисело.
Той беше прикрит хомосексуалист от тридесет години, който не можеше да скрие неприязънта си към безочливите млади гейове, които пристигаха в Оксфорд с късо подстригани коси и обеци.
— Но ти със сигурност мислеше за нещо доста по-важно от философия на етиката.
— Съжалявам — измънка Майлс. — Сега вече слушам.
Джулия Ван Глат се отби при Брайън и го завари в отвратително настроение. Пиеше китайски чай и пушеше малки пури.
— Много хубаво. И аз бих изпила чаша чай.
Когато той не се помръдна, тя сама сложи чайника.
— Какво те е разстроило така?
Той посочи с пурата към стената.
— Тази кучка в съседната къща разправя разни истории за мен.
— О, скъпи, виждам, че вече не ти е любимка — добави тя дяволито. — Някой ми дължи голяма услуга.
— Защо?
— Защото някой ѝ беше написал една глупава бележка, която аз скъсах и хвърлих в тоалетната.
Той изсумтя.
— Познавам те, Брайън Идън. Наслаждаваш се на предизвикателството, нали? — тя пресуши чашата си. — Наминах да видя дали ти се е приискало нещо. Дорлинг — или може би трябва да го наричам Дики Драконлинг — все още отказва да изпълни съпружеските си задължения.
Той я погледна.
— Мисля, че всичко свърши.
Джулия смело се усмихна.
— Щом казваш.
Тя стана и сложи чашата си в мивката.
— Колко жалко, че не съм Тери Уилямс, нали?
Брайън се усмихна.
— Да, наистина е много жалко.
Това беше първият път, когато Тери се забавляваше с новия си дом. Агнешки бут цвъртеше във фурната, имаше бутилка вино до печката и цветя на малката кухненска маса.
— Извини ме, че закъснях — каза Джъдлър, когато се появи в осем и половина. — Надявам се, че не съм провалил вечерта.
— Не, всичко е наред — увери го тя. — Смятах да хапнем по-късно, а и още не съм направила салатата. Можем да си поговорим, докато готвя.
Тя миеше марули в мивката, а той се протегна и си сипа малко вино. Целуна я по врата и щом тялото ѝ реагира на неговото, той остави чашата и я хвана за гърдите.
— Прасе — тя го удари с мокрите си ръце. — Аз ти робувам тук, а всичко, което ти правиш, е да ме опипваш.
— Последният път, когато ме нарекоха така — каза той сериозно, докато я милваше нежно — ги пребих от бой и измъкнах признание от тях.
— Пребий ме и ще ти го върна — измърмори тя, без да се замисли над смисъла на думите си. Той пъхна ръка под роклята ѝ, напипа бикините ѝ и рязко ги свали. Тя се изви чувствено и покорно вдигна първо единия си крак, а после и другия, за да го улесни. Бикините лежаха захвърлени на пода.
— Ръцете ми са мокри — каза тя, докато той разкопчаваше панталоните и насочваше ръката ѝ. Той се изсмя дрезгаво, когато пръстите му напипаха по-различен вид влажност.
Без много приготовления те правиха любов.
— Съжалявам — каза той след няколко минути. — Бях твърде бърз.
— Аз пък изнасилена — прошепна тя шеговито. И после добави по-сериозно: — Не се тревожи, ще си взема моето по-късно.
Изядоха агнешкото, а краката им бяха преплетени под масата.
— Брайън Идън се опита да ми внуши, че си била лесбийка — каза небрежно той, докато приготвяше кафе.
— Видял си Брайън? Кога?
— Днес. Просто го предупредих. Ако има нещо общо с тези опити да те сплаши, не мисля, че ще го направи отново.
— Моят герой — иронизира го тя.
— Защо обаче той си мисли, че си обратна?
Тя не намери никакъв смисъл да го лъже.
— Бях за кратко време. Т.е., имах връзка с приятелка. Едип съседка я видя, когато ми помагаше да се преместя тук, и събра две и две. Това притеснява ли те?
— Разбира се, че не.
Тя се изсмя на тона, с който го произнесе.
— Никога не съм разбирала защо мъжете мислят, че двама мъже са гротескна гледка, а две жени са сладки и даже невинни.
— А аз никога не съм разбирал, защо жените винаги правят изводи за това, какво е мнението на противоположния пол.
— Добре казано — отбеляза тя, — но си доста рязък.
— А ти си прекалено снизходителна. Боже мой, колко съм умен. А отговорът на предишния ти въпрос е, защото това, което правят две жени, е просто по-малко плашещо. Същото е, като любовната игра между мъжа и жената, и изглежда по-невинно.
Тя се вгледа в очите му.
— Ако бях сигурна, че би могъл да понесеш това, без да застраши твоята мъжественост, щях да ти покажа някои от нещата, на които ме научи моята приятелка, и те ще продухат малкия ти полицейски мозък.