Убийство в Оксфорд [bg]

— Изненадваш ме — каза ѝ Тери. — Мислех си, че ще го сметнеш за упадъчно.

— Казах ти, сега съм туристка. Откъде ще вземем лодка?

Тери я преведе по краткия път, който минаваше през игрището на училище „Дрейгън“. Там около тридесет малчугани, не повече от десетгодишни, облечени в бяло, като миниатюри на възрастни, играеха крикет.

Като наблюдаваше идиличната гледка и вдъхваше мириса на прясно окосена трева, на Тери ѝ беше трудно да го сравни с ужаса, който беше преживяла, когато намери изображението в дома си. Мо сякаш прочете мислите ѝ.

— Крикет и убийство — отбеляза тя. — Като в някой от твоите криминални романи.

— Не се шегувай. Никой няма да разобличи иконома в гостната стая — тя въздъхна. — Особено пък аз. Ако някой е нарисувал това да ме сплаши, определено успя.

— Ти още мислиш, че е мазникът от съседната къща, нали?

— Ако не е бил той, тогава този, който е написал писмото, се е занимавал, като него, с научна работа. Но полицията е категорична, че той не е замесен в убийството, тъй че ще трябва да им се доверя. Изглежда, че знаят какво правят, независимо че още не са хванали убиеца.

Мо изсумтя.

— Полиция, която знае какво прави? Ще повярвам сам като го видя.

Тери не каза нищо. Тя беше описала на Мо повечето събития, които се бяха случили, но още не бе събрала кураж да ѝ признае за отношенията си с Ричард Джъдлър. При навес за лодки „Черуел“ имаше голяма опашка. Изправени пред възможността да чакат повече от час, Тери тъкмо се готвеше да се откажат, когато видя познато лице на една от идващите лодки. Беше Джайлс, студентът, който идва да я види онзи ден с група приятели. Бяха много пияни и силно крещяха. Един от тях носеше каса празни бутилки, които хвърляше във водата, като едва не улучи една от другите лодки. Едно от момичетата в лодката беше цялото мокро, изглежда, бе паднало във водата. То се заливаше от смях.

— Ето го и цветът на младото поколение — отбеляза възмутено Мо.

Те вързаха лодката и както се опасяваше Тери, Джайлс я забеляза. Той се олюля.

— Тери — обяви той високо. — Тери, единствената моя любов. Плашещата ме Тери. Кажи, че ме обичаш. Или ми кажи, че това прекрасно създание с теб ме обича — извика той, докато оглеждаше Мо.

— Да го ударя ли? — попита Мо, като преценяваше разстоянието между тях.

— Моля те, Мо — прошепна ѝ Тери. — Тук има един милион студенти, а аз съм от персонала. Бъди дипломатична.

Мо сладко се усмихна на Джайлс.

— Моля, красиви дами, вземете нашата лодка — предложи им той. — Седалките са мокри, но това е една хубава лодка.

— Нали има опашка? — попита Тери.

— Не и за тази лодка. Тя е на университета. Докато пазите този син билет, тя ще бъде ваша.

— Благодарим ти — каза Тери и взе билета. — Мо, скачай.

— Можеш да ми върнеш, когато пожелаеш — обяви Джайлс, докато ги оглеждаше похотливо с пияния си поглед.

Тери му се усмихна, допря края на пръта в корема му и се отблъсна. Той седна на земята, а те се отдалечиха от кея.