Убийство в Оксфорд [bg]

Тери измънка нещо неопределено.

— Това, което се опитвам да кажа, е… — Мо направи пауза. — Не се чувствай длъжна да ми искаш разрешение. Когато времето дойде…

— Благодаря — каза Тери с облекчение. — Ти също.

Мо се ухили.

— Не съм те питала. Миналата седмица ходих в „Дики-ю-лайк“ и си взех момиче.

— Браво на теб — отбеляза Тери.

„Дики-ю-лайк“ беше най-известният и скандален лесбийски клуб в Лондон, пълен с момичета, облечени в кожа, и супермодели, които добре се разбираха. Мо я беше завела там само веднъж и тя си бе тръгнала след половин час.

— Ами ти?

— Да, и аз. Приготви се да те шокирам, Мо.

— Нищо не може да ме шокира. Знаеш го.

Тери си пое дълбоко въздух.

— Името му е Ричард и е полицай.

— Мамка му. Полицай — Мо се изсмя. — Е, добре, успя да ме шокираш.

Те направиха завой към „Удоволствието на пастора“. Тери погледна закъснялата реакция на Мо, която се опита да запази спокойния израз на лицето си. Всъщност днешният ден не бе от най-лошите. Макар че времето беше слънчево, водата бе още студена и имаше само неколцина кокалести голи тела, които се перчеха, докато се разхождаха в малкото заградено пространство, представляващо нудисткият плаж на преподавателите от университета. Възрастни мъже с провиснали задници, които гордо развяваха, лакомо ги наблюдаваха, докато лодката минаваше покрай тях. Приличаше повече на сцена от някаква източноевропейска лудница, отколкото на нещо, което човек очаква да види в туристическите околности на Оксфорд. Някакъв старик с тънки посивели бакенбарди започна енергично да разтрива почти еректиралия си пенис, когато улови погледа на Тери.

— Тери — обърна се към нея Мо, — въобразявам ли си, или този набръчканият мастурбира? — Гласът ѝ се извиси над водата, а преподавателят се изхили с беззъба усмивка.

— Не ме питай — каза Тери безразлично.

— Е, добре, нека му покажем нещо, за да му помогнем.

Тя пъргаво се изправи и лодката се разклати застрашително, извърна се с гръб към него, разкопча дънките си и му показа задника си.

— Хубаво гледай, провиснал дъртак такъв. Надявам се това да ти докара сърдечен удар — извика тя през рамо. — Е, добре, Тери — рече, като си закопчаваше дънките. — А сега да се махаме оттук.

Тери увеличи скоростта и скоро стигнаха до следващия завой на реката.

— Тук е тъпкано с ексцентрици — отбеляза Мо и поклати глава. — И все пак си мисля, че няма да ни забравят бързо.

— И без това скоро ще им напомним за себе си — отбеляза Тери.

— Какво искаш да кажеш?

Тери се изсмя.

— Има само един път за връщане, Мо, и това е пътят, по който току-що дойдохме. Ти ще гребеш на връщане, не аз, така че ще имаш време да ги ангажираш в творчески диалог.

— Предпочитам те като лесбийка — измърмори Мо, като затвори очи. — Те не са така гадни като вас, хетеросексуалните момичета.

Накрая те вързаха лодката за едно дърво на брега, за да си починат — дотогава Тери беше гребала обратно по реката — след един кратък удар с греблото, когато лодката се понесе назад по течението в срещуположната посока на тази, която отиваха, Мо категорично отказа да гребе повече, като отстояваше мнението, че да държиш гребло напомня много на усещането да държиш пенис, нещо непоносимо за една истинска лесбийка. Смрачаваше се, духаше хладен вятър, а „Удоволствието на пастора“ беше празно.