Убийство в Оксфорд [bg]

Майлс Ламбърт седеше в залата, без да чува и дума от лекцията. От два дни не беше напускал стаята си. Той преживяваше изнасилването отново и отново. То се въртеше главата му като безкрайна филмова лента. Всеки път образът ставаше все по-вял и по-неясен, но още заличаваше всичко останало. Понякога той се хващаше, че си измиел: алтернативни сценарии — какво щеше да стане, ако беше хукнал да бяга, или се беше съпротивлявал, или беше приятелски настроен, или пък носеше оръжие, или беше предложил на мъжа да му духа. Понякога се усещаше, че гледа лентата като порнофилм и се възбуждаше. Това беше ужасната част — подозрението, че изнасилвачът е бил прав, като каза, че се е наслаждавал толкова, колкото и той самият. Това беше срамно. Но беше също така, по някакъв странен и ужасен начин, най-хубавата част. Понякога той си се представяше в ролята на изнасилвача, маскиран и въоръжен, който се приближаваше крадешком към някой безпомощен и го изнасилваше зверски. Или пък как гледаше непознати в библиотеката и си ги представяше как яростно го влачеха и изнасилваха. Тогава се възбуждаше и започваше да трепери, като захлупваше глава в ръцете си, докато възбудата отмине.

Веднъж хетеросексуално момче, което беше прелъстил и с което беше спал, му каза след това, че е отвратителен педераст, защото бил готов да направи всичко заради секса. Той го беше пропъдил от мислите си, но сега си спомни за него и се зачуди дали наистина беше различен от другите хора. Сигурно никой друг нямаше да реагира по този начин, след като е бил нападнат. Изнасилените жени, беше чел, че се чувстват засрамени и отвратени. Но това беше нещо различно: те се срамуваха от случилото се, не от начина, по който бяха реагирали.

Страхуваше се и да не е пипнал СПИН. Трябваше да си направи кръвен тест и не беше сигурен какво ще се случи, ако отиде при университетския лекар и поиска да му го направят.

Изведнъж осъзна, че ръководителят му и неговият помощник Дейвид го гледаха.