Убийство в Оксфорд [bg]

Той беше внушителен, гладко избръснат мъж, от когото едва доловимо се носеше аромат на афтършейв. Джъдлър настойчиво гледаше Брайън Идън.

— „Хю Скот беше убит, защото беше мъж“ — прочете Брайън на глас. — Защо, по дяволите, бих написал такова нещо?

— Ако имате някакви доказателства, които свързват моя клиент с това писмо, вие сте длъжен да ни кажете.

— Знам това. И вашият клиент не е обвинен в никакво престъпление, макар че който е написал това писмо, ще бъде обвинен, че губи времето на полицията. Ние просто зададохме въпрос.

Последва дълго мълчание. Джъдлър добави многозначително:

— Сигурен съм, че ще се съгласите с мен, господин Идън, че ние бяхме изключително отзивчиви, когато ни помолихте за помощ.

Брайън се изчерви и се опита да подаде писмото обратно.

— Не съм го виждал никога преди.

— Забелязахте ли, че е написано в ямбични пентаметри? — попита Джъдлър. Той държеше ръцете си на масата и след момент Идън погледна отново писмото. Повдигна вежди и бавно кимна.

— Четете ли поезия в хода на работата си, господин Идън?

— По-интересен е въпросът дали вие четете, инспекторе? Видяхте ли това? Да не би да се занимавате през свободното си време с Колридж или с Уърдсуърт през уикендите? Или може би пишете terza rima в стола на управлението? Или някой друг ви е навел на тази мисъл? Може би някой от моите скъпи колеги? — той млъкна, като че ли пронизан от внезапна мисъл. — Не е била тази тъпа кучка от съседната къща, нали? Тъкмо се нанесе и вече помага на полицай при неговото разследване. Нека ви предупредя, инспекторе, губите си времето с нея. Тя обещава повече, отколкото е способна да даде. Тя е една от последователките на Лесбос, ако разбирате какво имам предвид.

Адвокатът постави ръка на рамото му и той млъкна.

За цели дванайсет секунди Джъдлър го гледаше втренчено, без да трепне.

— Интересно, че вие го казвате — каза той най-сетне. Джейн Хюз, която тихо седеше зад него, се изненада, като усети лека нотка на гняв в иначе спокойната му реч.

— Тя също беше жертва на сексуален тормоз в изключително отвратителен вид. Чудя се кой е отговорен за това?

— Не и аз, инспекторе.

— Тогава, щом сте специалист в тази област, може би ще ни кажете откъде да започнем.

— Достатъчно — отсече адвокатът, — това е непрофесионално. Искате клиентът ми да повтори някакви си слухове.

— Не искам да повтаря нищо — каза спокойно Джъдлър.

— Всъщност, опитвам се да се уверя, че нищо не е повторно. Както не повтаряме малките лудории от миналата седмица, ако са били лудории. Доста слухове се носят за вас из околността, господин Идън, и вие най-добре от всички трябва да знаете колко лесно плъзват слуховете.

Идън се беше изправил.

— Всичко в моите показания е поверително, освен свързаните със следствието — просъска той. — Това ми беше гарантирано от хора с ранг, по-висок от вашия, инспекторе, ако вие пак се опитате да ме заплашвате, ще ги насоча към вас.

— Мисля, че и двамата изразихме становищата си — Джъдлър стана и се извиси над него от другата страна на: бюрото. — Благодаря ви, че дойдохте, господин Идън.