Убийство в Оксфорд [bg]

— Както виждате, това е една много симпатична къща. Ремонтирана е наскоро и можете веднага да се нанесете.

— Да не е част от поредица еднакви къщи за продан? — поинтересува се съпругът.

— Категорично не. Госпожа Уилямс, предишната собственичка, или по-точно госпожица Керън, защото тя си върна моминското име, се премести да работи в лондонския университет. Получихме инструкции от нея да продадем по-бързо къщата. Тя е много прагматична по отношение на тези неща. Надявам се, ще се убедите, че тя би приела всяка разумна оферта.

— Тази стая е много просторна и приятна, Джон — забеляза жената, която оглеждаше всекидневната.

— Всъщност това бяха две стаи. Госпожица Керън събори стената между тях.

Момиченцето влезе тичешком в стаята.

— Мамо, мамо. Има и градина.

— Само две деца ли имате? — попита Ник.

Госпожа Прескот погали корема си.

— Третото е на път — каза тя.

— Наистина ли? И жена ми чака трето — той ѝ се усмихна окуражително. — Това би била прекрасна къща за такова голямо семейство. Доста просторна за тази цена.

Малкото момченце дотича след сестра си.

— Мамо, един мъж в съседната къща къпе малки котенца.

— В това време? — попита майка му. — Не мисля, че е възможно, Джоно.

Тя се усмихна на посредника.

— Ще погледнем ли и втория етаж?