Убийство в Оксфорд [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 954-911-763-4
- Переводчик: Ваня Блангева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Оксфорд [bg]». Краткое содержание книги:
Той се усмихна.
— Опитай.
— Кажи ми защо постъпи на работа в полицията? — промени темата Тери.
Но по-късно същата нощ, когато бяха изпили още една бутилка вино и си легнаха, тя взе една от играчките, които бяха използвали с Мо, и му показа малко, съвсем малко, какво беше имала предвид по-рано тази вечер. Беше неин ред. Не беше същото като с Мо. Двете тела с меки гърди и твърди задници се люшкаха и плъзгаха, и образуваха безкраен кръг от удоволствие, който продължаваше да я замайва дни след това. Но това тук също беше добро. Със сигурност беше доста добро.
Когато се събуди, той вече се бе облякъл. Погледна към будилника. Беше шест и половина.
— Крос ли ще правиш?
— Ще правя изявление пред пресата. В девет. Искам да съм сигурен, че съм добре подготвен.
Тя се засмя.
— Знам, че това, което направих снощи, не беше обичайно, но дава ли основание за изявление пред пресата?
Той се пъхна в леглото и я хвана за китките.
— Всъщност дамите и господата от пресата идват да чуят нещо по случая, а не да слушат подробности за сексуалния живот на инспектора. Боже, опази!
— Защо? Какво се е случило?
— Изглежда, бяхме прави да търсим мъж-убиец. Нищо не е окончателно, но в действителност това е история за полицейската некомпетентност.
— Разкажи ми — каза тя, като се освободи от хватката му и седна.
— Преди години създадохме център за помощ на претърпели насилие в полицейското управление „Сейнт Олдгейт“. Нали знаеш — удобни дивани вместо бюра, специална стая за прегледи, отделен вход. И целият персонал се състоеше от жени-полицайки. Целта беше да се създаде по-малко плашеща обстановка.
— Е, и какво стана?
— Може би не е чудно, че в центъра развиха малко антимъжко отношение. Както и да е, помолих да бъдат прегледани докладите за сексуални нападения срещу мъже и се оказа, че има един случай отпреди няколко седмици. Млад мъж дошъл в центъра и казал, че бил изнасилен. Отпратили го. Обяснили му, че центърът е само за жени и че трябва да докладва за нападението в полицейското управление. Всъщност центърът не беше създаден да помага само на жени. Явно персоналът там сам си е извадил такова заключение. Няма подадено оплакване в криминалния отдел, така че, както се предполага, той е решил да се откаже. Не съм учуден, след като са се отнесли с него по такъв начин. Но когато моята помощничка е говорила с тях, служителката от центъра, регистрирала посещението, си спомнила, че първоначално го е взела за травестит или гей, защото е имал червило по лицето си. Но не го бил поставил добре, а бил нацапан по цялото лице.
— Господи. Значи ти мислиш, че изнасилвачът го е намазал с червило по лицето?
— Да, напълно е възможно.
— И ще разкажеш всичко това на пресата?
— За бога, не. Единственото нещо, което полицията никога не прави, е да си извади мръсните дрехи на показ. Не, в центъра бяха мъмрени и им беше наредено следващия път да вземат полицай, когато при тях отиде пострадал мъж. В изявлението пред пресата ще помоля за помощ всеки мъж, който е бил изнасилен или е жертва на сексуално нападение в Оксфорд, и ще призова всички студенти, които са били партито за края на семестъра. Все още не сме идентифицирали повечето отпечатъци.
— Защо не ми го каза снощи?
Ричард изглеждаше озадачен.
— Защо, трябваше ли?
Тя се изсмя с явно раздразнение.
— Защото аз ти дадох тази идея. И защото съм замесена.
— Как така си ми дала тази идея? Това беше идея на един от моите подчинени. Ти си извън всичко това.
— Извън всичко това? Как мога да бъда извън него? Нали още живея тук?
— Виж, Тери. Ако аз си мислех, че по някакъв начин си замесена в това разследване, нямаше да съм тук. Нямаше да мога да съм тук. Щеше да е против правилата. Твоето участие свърши. Останалото е работа на полицията, която дори не трябва да обсъждам с теб. Полицията не гледа с добро око на разговорите в кревата, нали знаеш.
— Разговори в кревата — каза презрително. — Нали това е разговор в кревата?
— Наистина не разбирам какво толкова те подразни — каза той, докато ставаше от леглото и се протегна да вземе вратовръзката си. — Повечето съпруги на полицаи са изключително доволни, ако мъжете им не носят работата си вкъщи.
— Прости ми, ако съм се въздържала да ти посоча очевидното — каза тя кисело.
Тя пак си легна и не му обърна внимание, докато той се обличаше. Когато я целуна за довиждане, тя му позволи само символична целувка по бузата, преди да си обърне главата на другата страна.