Убийство в Оксфорд [bg]

— Това, което е по-неизвестно, е, че жени-детективи в литературата е имало дори преди Конан Дойл да публикува първия си роман за Шерлок Холмс през 1887 г. „Откровенията на жената-детектив“ на Хейуърд и „Жената-детектив“ на Форестър са били публикувани съответно през 1861 и 1864 г. Любопитното е, че техните главни героини са работели за Скотланд Ярд двайсетина години преди полицията за пръв път да назначи там жени.

До известна степен това е така, защото детективската работа е по-скоро следене, отколкото убиване, с други думи, се разчита на традиционните женски добродетели, като любопитство, клюкарство, интуиция и, разбира се, интелигентност.

Окуражена от слабия смях на момичетата в залата, Терм продължи:

— Но аз мисля, че има и нещо друго, нещо, което може по-добре да се обясни, като направим сравнение с рицарските романи.

Някои от вас при изучаването на „Изгубената земя“ ще се сблъскат с теорията, че самите рицарски романи са фолклорни останки от по-стара литературна традиция, а именно митовете за смъртта и прераждането, които са съпровождани първите религиозни ритуали на човечеството. Тази религия е издигала в култ жените: целта ѝ е била да осигури плодородието на земята. Ако се вгледате внимателно в някои детективски романи, ще можете да различите слаб отзвук от същата разказвателна структура. Да вземем само един пример — Мис Марпъл на Агата Кристи е описана в духа на английската провинция, съвременна вълшебница, непрекъснато сравнявана от самата авторка с Немезида, богинята на справедливостта и отмъщението в гръцката митология. — Тери хвърли бърз поглед на местата пред нея и видя, че публиката ѝ беше оклюмала. Едно момче явно спеше, опряло глава на папката си.

— Накратко — заключи тя — имаме убедителен аргумент да разглеждаме криминалния жанр в основата си като женски, затова и той е толкова примамлив за жените-критици днес. Това е темата, върху която ще работим следващите седмици, и се надявам, че може би повече от вас ще се присъединят. Имате ли въпроси?

Никой нямаше въпроси. Те вече прибираха записките в папките си и подреждаха книгите в раниците си.

— Поздравления — каза Мо, когато всички си бяха отишли. — Беше страхотна.

— Не, не бях. Бях дяволски нервна и малко се изхвърлих като за първокурсници. Всичко, което искат от мен, е да мина набързо през съдържанието на книгите, за да им спести труда да ги четат сами. Истинската работа е в индивидуалните часове с всеки студент.

Те слязоха по бетонните стълби на факултета и излязоха навън. Примижаха под ослепителния блясък на слънчевата светлина.