Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
Лара си избра едно местенце точно зад ъгъла на отвора между високите скали, през който трябваше да минат войниците.
Двама от тях стигнаха отвора и замръзнаха, когато я съзряха на пътя си.
— Това е тя. Маридринийското момиче.
Лара зачака да се хвърлят към нея — тези мъже бяха врагове на Маридрина точно толкова, колкото и на Итикана, но те останаха на място и я зяпаха, сякаш се чудеха какво да правят с нея.
— Нямаш работа тук.
Лара сви рамене.
— Явно имате лош късмет — заяви и хвърли ножовете си един след друг.
Войниците паднаха, намушкани в гърлата. Появиха се още трима, Лара грабна меча на единия от умрелите и се хвърли напред. Разпори корема на първия, избегна ловко ножа на втория и го посече зад коленете, преди да се търколи настрани. Първият замахна към нея, но тя отби удара, ритна го в коляното и заби меча в гърдите му, преди да е паднал на земята.
Взе оръжието му и се хвърли към третия — бутна го назад, преди да му отсече ръката от китката надолу. Войникът закрещя, а кръвта му плисна в лицето на Лара, докато той се олюляваше, преди да се блъсне във войниците, прииждащи след тези тримата.
Последваха викове и хаос. Мъжете се препъваха в труповете на другарите си, докато се мъчеха да се промушат през тесния проход, а Лара ги убиваше, ако имаше възможност, или ги осакатяваше, ако такава възможност липсваше. Целта й бе да им попречи да се включат в битката и да надвият Арен и стражата му.
Когато над главата й изсвириха две стрели, тя се хвърли обратно в джунглата и се скри в храстите, докато останалите амаридийски войници претичаха покрай нея. Щом се отдалечиха, тя си взе ножовете за мятане и ги прибра в ножниците. След това си избра един от амаридийските мечове и пое по пътеката към селото, режейки гърла наляво и надясно.
Кръв навсякъде. Трупове навсякъде. Неколцина от почетната стража също лежаха на земята и стомахът на Лара се обърна, докато търсеше с поглед Арен.
Откри го да се бие с огромен мъж, размахващ верига. Дрехите на Арен бяха окървавени, движенията му, преди толкова точни и бързи, сега бяха забавени и хаотични. Амаридиецът замахна силно с веригата и Лара изсъска, когато металът удари Арен в ребрата и го накара да се превие. Тя инстинктивно направи няколко крачки към него с нож в ръка, готова да се намеси, но Арен се изправи и замахна със собственото си оръжие, заби юмрук в брадичката на гиганта, а ножа си — в корема му. И двамата се строполиха на земята.
Преди Арен да успее да скочи на крака, друг амаридийски войник се хвърли към гърба му.
Без да мисли, Лара се хвърли помежду им и заби ножа си в гръдната кост на войника, така че да прониже сърцето зад нея.
Инерцията на войника я събори и ударът в земята изкара въздуха от дробовете й. Умиращият падна върху нея. Той се мяташе и гърчеше и когато дръжката на ножа й се заби в корема й, Лара се оказа прикована между него и земята.
Не можеше да диша, понеже тежкият му гръден кош се беше притиснал в лицето й.
После тежестта внезапно изчезна.
Лара си пое въздух на пресекулки и се подпря на колене и длани. Видя как Арен преряза гърлото на войника, макар да не беше необходимо. С ръце, облени в кръвта на другия, той я хвана за раменете и я притегли към себе си.
— Добре ли си? Ранена ли си? — задърпа дрехите й.
За щастие, кръвта на убития моряк скри следите от тази на предишните й жертви.
— Добре съм — изхъхри Дара. Най-сетне можеше да диша. — Но ти не си.
Той кървеше обилно от рана под лакътя си и тя подозираше, че тази не е най-лошата.
— Нищо работа. Стой настрана. Скрий се.
Арен се опита да я бутне зад една от селските къщи, но Лара се вкопчи в раменете му, решена да го задържи настрана от битката. Ако той загинеше, всичките й усилия щяха да идат нахалост.
Арен се поколеба, затова тя зарови лице в рамото му, сигурна, че ще я отдели от себе си и ще се върне в битката. Той обаче беше ранен и изтощен и това нямаше да свърши добре. В гърлото й се надигна паника и Лара прошепна единственото, за което се сети, че може да подейства:
— Моля те. Не ме оставяй.
Горещите му ръце я прегърнаха. И двамата бяха подгизнали от кръвта на враговете си.
— Лара… — Гласът му бе измъчен и тя разбра, че той вижда труповете на хората си. Че вижда войниците си, които се бият с врага, но не го надвиват.
„Можеш да се включиш. Можеш да се включиш в битката и да спасиш всички тези хора.“
Мисълта затанцува в ума й, но не й се наложи да взема това решение, защото пристигнаха подкрепления.
Десетки итикански войници нахлуха в селото. Стражата на Арен отстъпи и оформи кръг около него и Лара, докато останалите се заеха да избият безмилостно всички амаридийски войници, включително ранените, докато наоколо вече не се чуваха единствено стоновете и плачът на селяните.
Арен не я пусна до края.
Очите й залютяха от дима, когато се огледа. За пръв път виждаше истинското лице на войната. Не просто умрели войници, а и цивилни, проснати на земята. Неподвижни силуети на деца.
„Нима си въобразяваш, че ще бъде по-различно, когато дойде баща ти с неговата армия? Смяташ ли, че ще проявят милост?“
Селяните, които бяха побягнали при нахлуването на войниците, се връщаха. Повечето бяха по-големи младежи, притиснали бебета към гърдите си и хванали ръчичките на по-малки деца. Някои заплакаха, щом зърнаха неподвижните тела на родителите си. Повечето обаче просто застинаха с изгубени, безнадеждни изражения.
— Още ли мислиш, че онези амаридийци заслужаваха милост? — меко попита Арен, който бе застанал зад нея.
— Не — прошепна Лара и закрачи към най-близкия ранен итиканец, като междувременно късаше парчета от туниката си, преди да коленичи до него. — Не мисля.
17. АРЕН
АРЕН ЗАРЕЯ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕГЕНА С ВОДА, КОЯТО бавно почервеняваше от кръвта, отмита от пръстите му. Неговата кръв. Кръвта на враговете му. Кръвта на народа му.
Водата затрептя, а той издърпа ръце от легена и ги избърса с парчето плат, оставено до него. Всеки сантиметър от тялото го болеше, особено ребрата, където огромният кучи син го беше уцелил с веригата. Бабинка го беше уведомила, че няма нищо счупено, но на мястото вече се беше образувала грозна синина и той знаеше от опит, че на следващия ден щеше да е още по-зле. Дори при това положение би изтърпял стократно по-силни болки, ако можеха да му помогнат да пристигне в Серит по-скоро. Двайсет минути по-рано. Десет. Пет. Да беше пристигнал миг по-рано, може би пак щеше да успее да спаси поне един от селяните, които бяха загинали днес.
— Призивът за събиране на съвета в Еранал бе пратен и отговорите дойдоха. До довечера всички ще пристигнат. Той се обърна и видя Джор да стои зад него с превързана главата — превръзката скриваше дълбоката рана, получена в днешната битка. Рана, която не друг, а Лара беше зашила. Сякаш по собствена воля очите на Арен се насочиха към жена му, която бе коленичила до един от ранените и изпълняваше инструкциите на Бабинка и нейните ученички. Косата й с цвят на мед бе потъмняла от кръв, дрехите й също, но вместо да накърни красотата й, това я караше да изглежда неукротима. Като боец. Преди по-малко от ден подобна мисъл би била нелепа.