Андромеда [A for Andromeda - bg]

— Не се надувам, само че…

— Само че какво?

— Ти не ме познаваш.

— По дяволите! Не ми даваш кой знае каква възможност да те опозная, нали?

Тя рязко се изправи и се огледа. В скалите зад тях имаше отвор.

— Хайде да го изследваме.

— Щом искаш.

— Това там пещера ли е?

— Да.

— Хайде да отидем да видим.

— Не сме подходящо облечени.

— Не се превземай! — Тя му се усмихна, намъкна пуловера си и му хвърли неговия. — Дръж!

— Тези пещери са много надълбоко в скалите. Трябва специална екипировка, например копачи.

— Няма да влизаме много навътре.

— Добре. — Той се изправи на крака и се отърси от лошото си настроение. — Хайде!

В началото пещерата бе широка, след това все повече се стесняваше. При входа дъното й бе песъчливо и осеяно с камъни. Вътре беше тихо и студено. Флеминг донесе от лодката джобно фенерче, с което освети каменните стени пред тях — в лъча проблеснаха стичащи се водни струйки. След няколко метра двамата стигнаха до ново разширение на пещерата с голямо езеро в другия му край. Джуди коленичи и втренчено загледа водата.

— Тук има парче корда.

— Какво? — Флеминг клекна до нея и надникна от ръба.

Единият край на бяла корда бе вързан на възел и затиснат с голям камък на самия ръб, а другият край се губеше във водата. Флеминг я дръпна — кордата беше доста опъната.

— Дълбоко ли е? — Джуди насочи надолу лъча на фенерчето, но не можа да види нищо освен непрогледния мрак под езерната повърхност.

— Подръж фенерчето!

Флеминг хвана кордата с две ръце и бавно започна да я изтегля. На другия й край имаше голям термос и камъни за тежест. Джуди освети капачката на термоса.

— Това е термосът на Денис! — възкликна Флеминг.

— На Денис Бриджър ли?

— Да. Донесе го за излети. Върху него има зигзагообразна драскотина.

— Защо ли е трябвало да го оставя тук? — Джуди го каза по-скоро на себе си, отколкото на Флеминг.

— Не знам. По-добре питай него самия.

Джуди отвори капачката и бръкна вътре.

— Боже мой! Пълен е с листове. — Тя извади няколко и насочи към тях лъча на фенерчето. — Познато ли ти е това?

— Това са нашите неща. — Флеминг удивено ги изгледа. — Копия. По-добре е да му ги занесем.

— Не. — Джуди върна листовете в термоса и го затвори.

— Какво ще правиш?

— Ще го оставя, където го намерихме.

— Но това е лудост!

— Моля те, Джон, знам какво правя. — Тя вдигна термоса и го хвърли във водата, докато той гледаше навъсено с фенерчето в ръка.

— Какво правиш? — настоятелно повтори той, но отговор не последва.