Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
С велика гордост и радост пред селището цяло, стремял се всеки на младите да подари това, което те почели са с похвала. И с нетърпение очаквали от младите денят определен, за да им поднесат своя дар.
Младите ходели от дом във дом вече и в селището на невестата. Трябвало им някога по три дни за да посетят именията в двете селища. Понякога и седмица била е нужна. Когато свършвали те обиколката си на именията и настъпел определеният пред всички ден, по изгрев бързали поканените гости от двете селища при тях, и младите и старите.
Нареждали се хората по края на участъка земя, която младите със сухи клонки очертавали. А в центъра редом с колибата издигало се хълмче пръст, украсено с цветя.
Гледай, сега ще видиш картина необикновена!
Ето го! Виж! Излиза юноша пред жителите на двете селища. Прекрасен е като Аполон. Русокос и синеок, изкачва хълма. Вълнува се пред всичките застанал Радомир, така се казва юношата. И погледите на всички хора единствено към него са устремени. В настъпилата тишина започва той своята реч.
Излага той пред всички проектът за пространство ново, с любимата му сътворено. Разказва Радомир, показвайки с ръка, къде ще расне ябълка, къде ще бъде вишна или круша. Къде ще е горичката от борове, дъбове, кедри и елхи, какви помежду тях ще бъдат храстите, обсипани с плодове. Какви треви ще излъчват аромати. С какви удобства ще могат пчелите свой дом в горичката да построят. И къде, през зимата ще спи мечокът работяга.
Той много бързо и вдъхновено говори, излагайки помисленото. Около три часа ще продължи речта му. С внимание затаено и с вълнение ще слушат хората. И всеки път, когато юношата покаже мястото, където ще расте ново растение, според плана му грандиозен, от кръга човешки излиза някой и застава на мястото където ябълка, круша или вишничка ще порастат. Излиза мъж, или жена, понякога старик. Но може и детенце да излезе с очи изпълнени с осмисленост и мъдрост и радостно удовлетворение.
Излизащите от кръга държат в ръце точно фиданката на онова растение, което юношата назовава и показва мястото, където трябва да расте прекрасно.
И пред всеки излязъл от кръга народът се покланял. Излезлият бил удостоен с похвалата на младите, когато те са обикаляли именията, заради това, че е могъл нещо прекрасно да отгледа. Значи, излезлият е бил удостоен с похвала от Създателя — Отец на всичко и всички любещ Бог.
Не е от суеверие направен този извод. Той е логичен.
Хората от ведическта култура се отнасяли към младите влюбени, създаващи проекта на прекрасния оазис, като към божества. И справедливо е било тяхното отношение.
Творил Създателят на вдъхновението в порив, и в любов. И младите все от любов вдъхновени, са сътворили прекрасният проект.
Гледай завърши юношата своят разказ, слиза от хълмчето и приближава до мястото, където девойката стои и с трепет и вълнение следи всичко,което става. Той за ръка я хваща и я води към хълмчето. Сега и двамата стоят на възвишението.
Пред всички юношата произнася думите: «На Любовта пространство, аз тук не сам творих. До мене редом и пред вас е моето прекрасно вдъхновение».
Пред всички отначало поглед свела девойката, но по-добре е дева да я наречем.
Всяка жена си има своя красота. Но има и моменти в живота на всякоя жена, когато тя над всички се издига. В днешната култура такива моменти няма. Но тогава…
Виж! Взорът свой към хората е устремила Любомила, така нарича се девойката на хълмчето качена. Възглас на възхищение от всички хора слял се в единен. Усмивка на лицето на девойката, не дръзка, но смела засияла. Енергията на Любовта изпълвала я цялата. По-силна от обикновено руменина на бузите заиграла. Цъфтящото от здраве тяло на девата и ярките очи обвили с топлотата своя хората и цялото пространвто около тях. За миг замряло всичко. Богиня млада пред хората във цялата си красота сияела.
И затова и не веднага към хълмчето, където влюбените стояли, се приближили тържествено родителите на девицата, заедно с възрастните и все още младите членове на семейството. Спряло пред хълмчето и първо се поклонилo пред младите семейството на девата, а после попитала майката на девицата своята дъщеря:
— Цялата мъдрост на рода ни в тебе е, кажи ни дъще моя, виждаш ли бъдещето на избраната от теб земя?
— Да, мамо, виждам, — отговаря дъщерята.
— Кажи ми, дъще, — продължава майката, — харесва ли ти всичко, което бъдещето ти показва?
Различно можела да отговори на този въпрос младата дева. Най-често: «Да, мамо. Тук ще има градина райска и прекрасен жив дом».
Но гледай, виж, отговор нетрадиционен на майчиния въпрос, пред всички дава девицата темпераментна, с руменина играеща по бузите: