Искровете (Историко-географски очерк)

Христо Чакъра води потеклото си от село Продановци, но е дошъл на света в Самоков към 1815 година. Продановци открай време е било свързано с Искровете. Дори първите поселници в Бели Искър, според легендата, са били продановчани и доспейци. Негли затова и самият байрактар на Чакъра е бил от Бели Искър. Наричали са го Иван Белоискровеца. Имената и на други хайдути са достигнали до нас. Такива са били Мито Дикята, Иван Вурука, Никола Месаро, Бошко Бошняка и още толкова смели юнаци. Само името на Иван Белоискровеца носи петното на позора.

Дванадесетима въоръжени хайдути побягват в Рила през пролетта на 1848 година или само четири лета подир прословутия Танзимат. Те не са обикновени разбойници, но не се отказват и от разбойнишки дела. Турски банди обират българите, хората на Чакъра ще обират турците. Затова народът е пял песни за Чакър войвода.

На пръв поглед изглежда невероятно шепа хайдути да се наложат над маданджиите, зад които е стояла цялата мощ на официалната турска власт. Но намира ли се игла в копа сено, та и заптиетата лесно да открият хайдутите в горите? Те били неуловими. И действували светкавично, ту тук, ту там, разрушавайки корубата на един мадан и отбивайки вадата на друг, та да замлъкват тежките мадански чукове. Естествено, маданджиите са поправяли и корубите, и вадите. Ала често минавали дълги дни, преди да се извършат нужните поправки или да се открият пробитите вади. Тогава маданите бездействували.

Не е било лесно да се поправи разрушен кораб на мадан. Самият кораб представлявал огромна дървена скеля, висока до осем човешки боя и достатъчно дълга и широка, за да може на такава височина да се изгради водна камара с вместимост от десет до петнадесет тона. От нея по нарочен улей, по-широк в горния край и стеснен в долния, се спускала водната струя, която движела мачното колело на мадана. Към колелото бил прикрепен механичният чук за коване на горещото желязо. Ето защо с подсичането и разрушаването на кораба спирало и действието на чука.

Много по-лесно е било за хайдутите да прекъсват вадите, които са пълнели водните камари и са превъртвали мачното колело на мадана. Тези вади са били докарвани от далечни рекички и са минавали през няколко баира. Вадите са прехвърляли долчинките през нарочни дървени улеи. Подсичането само на един улей е прекъсвало водния поток за цели дни, дорде се открие мястото на повредата и да се докарат греди и дъски за нужната поправка. А през това време вадата е могла да бъде прекъсната даже от сам човек на друго място. Тъкмо работа за нашите хайдути!

Някои от тези вади са били дълги по няколко километри, особено тия на мадан Етровица и на Близнаците отсам и оттатък Гюргьова чешма край Искъра. За нуждите на тези три мадана са били каптирани водите на малки потоци между Бели Искър и Сръбско село. Отдалеч са идвали и вадите за мадана под Шишманов връх. Само сръбскоселският мадан се е подхранвал от водите на близкия Леви Искър, който протича с доста голям увес през селото. С една дума, вадите са били най-уязвими.