Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Ловките маневри на Търнър отнесоха Сторм към другия край на дансинга и тя загуби Грейди от поглед. Когато се обърна да го потърси, той вече бе изчезнал. Тя въздъхна облекчено и отново се отпусна в ръцете на Нат, наслаждавайки се на сложния танц.
— Може ли да ви прекъсна?
Сторм с изненада видя Грейди да стои зад тях и да потупва Нат по рамото. Но Нат се изненада още повече и изруга през зъби:
— По дяволите, Страйкър, пречите. Вие сте нежелан тук. Нито на Сторм, нито на мен е приятна вашата намеса. — Той я завъртя по-надалеч и го остави да стърчи глупаво насред дансинга.
В този миг музиката изведнъж спря и танцът свърши. Търнър трябваше да отстъпи, макар и неохотно, тъй като много мъже искаха да танцуват със Сторм. Музиката засвири отново и Сторм тъкмо щеше да избере следващия си кавалер, когато неизвестно откъде изскочи Грейди и я покани. Един двама се опитаха да протестират, но свирепото изражение на Грейди бързо ги охлади. Лицето на Сторм показваше неудоволствието й от факта, че се намира в прегръдката на Грейди. Но като видя любопитните погледи, които предизвикаха, неохотно затанцува.
— Не знаех, че индианците танцуват — просъска злобно.
— Аз пък не знаех, че белите жени са толкова упорити — отвърна той. — Предупредих те да не ходиш на тазвечерните танци с Търнър.
— Точно така — отвърна тя със сладък глас. — Но аз пък ти казах, че сама решавам.
Изведнъж музиката стана бърза и Грейди така шеметно я завъртя, докато залитна срещу него и той я подхвана.
— Май ти трябва чист въздух — предложи меко. — Пуншът е коварен.
С ловки движения я поведе към вратата и преди Сторм да разбере какво става, вече бяха навън. Всъщност, беше твърде замаяна, за да може да разсъждава. Той съблече еленовия си елек и го наметна на раменете й.
— По-добре ли си?
— Нищо ми няма — възпротиви се Сторм. — Ако не ме беше въртял толкова бързо, нямаше да ми стане лошо. Трябва да се върна вътре. Нат ще ме търси.
— По-добре да те откарам вкъщи — каза Грейди.
Сторм възмутено се дръпна.
— Няма да дойда с вас, господин Страйкър.
— Не, но… по дяволите, Сторм, не се доверявай на Търнър.
— Досега Нат Търнър се е държал винаги като истински джентълмен, за разлика от теб.
— Ако намекваш за онази нощ, когато ние…
— Точно това имам предвид. Сигурно не съм била на себе си, за да ти позволя да се възползваш от мен. — Тя се обърна, за да си тръгне, леко се спъна и се озова в яките ръце на Грейди.
— О!
— Колко чаши пунш изпи? Пияна ли сте, госпожо Кенеди?
— Не, разбира се! — хлъцна тя.
— Знаеш ли, че имаш най-съблазнителните устни, които някога съм виждал? — Грейди сам се изненада от думите си. Това пък сега откъде се взе? И още повече се изненада, когато най-предизвикателно притисна устни в нейните. После и това не го задоволи. Езикът му се плъзна по устните й и очерта бавно контурите им от край до край.
Докосването на устните му предизвика тръпки по цялото й тяло. Тя буйно се дръпна, но преди да се измъкне от прегръдката му той дръзко вкара езика си в устата й. Страстната целувка проникна до най-скритите кътчета на сърцето й. Той плъзна ръце надолу, за да обхване сочния й закръглен ханш и да я притисне още повече към себе си и тя усети твърдата мощ на желанието му да я изгаря през всичките й фусти. Целувката му проникваше все по-навътре, объркваше я със своята свирепост, а настоятелният му език галеше и обхождаше, докато я направи съвсем безпомощна.
После изведнъж рязко се дръпна от нея, задържа я на една ръка разстояние и я погледна, сякаш го е ухапала.
— Проклятие! Какво, но дяволите, ми правиш? Когато съм с теб губя всякаква сдържаност. Мисля само как да те любя: Ти си вещица, създадена нарочно, за да ме прави нещастен.
Замаяната от изгарящите му целувки Сторм можа само да го погледне и заекна:
— Аз… аз… Недей…
— Ето къде си била, Сторм. Търсих те навсякъде. Краят наближава, а ти ми обеща последния танц.
На няколко крачки от тях стоеше Нат Търнър, излязъл да търси Сторм. Имаше едно наум, че може да е с Размирника, но когато подозренията му се оправдаха, се опита да скрие гнева си. В негов интерес беше да се контролира, докато получи от Сторм каквото иска. След това полуиндианецът можеше да прави с нея каквото ще.
— Разбира се — каза Сторм, заобиколи Грейди и тръгна към Нат. — Излязох за малко, за глътка въздух. Аз… аз… бях малко замаяна.
Той я погледна изпитателно.
— Добре ли си?
— Прекрасно. — Сторм хвана Нат под ръка, като демонстративно пренебрегна Грейди и кръвнишкия му поглед.
— Сторм! — Хрипкавият му глас я накара да спре, въпреки че не му достави удоволствието да се обърне с лице към него. — Елекът ми.