Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Мугамби се чувстваше вече отлично. Той реши, че може да продължи пътуването си. Приготви си нова тояга за път и потегли към страната Вазири.
Докато Таглат се занимаваше с въжетата, омотали пленницата му, към него се промъкваше огромен лъв. Маймуната седеше гърбом към него и не виждаше широката рошава глава, която надзърташе през гъстия храсталак. Таглат не подозираше, че силните задни лапи вече са се подвили под кафяво-жълтия корем и се готвят за внезапен скок.
Той разбра опасността чак когато чу зад себе си тържествуващия рев на нападащия лъв. Без дори да се обърне, Таглат отскочи встрани от припадналата жена. Но беше късно. С втория си скок Нума се оказа върху гърба на маймуната.
Инстинктът за самосъхранение събуди в Таглат цялата му ловкост, сила и свирепост. Той се вкопчи, див и отчаян в лъва и го накара да изпита ужас. Като го хвана за гривата, той впи жълтите си зъби в шията му и без да затваря пълната си с кръв уста, глухо и диво изръмжа.
Лъвът също изрева от ярост и болка. Този вик обиколи джунглата и изпълни нейните обитатели със страх. Всичко живо се разбяга накъдето му видят очите. Противниците се търкаляха по тревата в безумни ревове. Огромната котка успя да подвие задните лапи под корема си и като заби нокти дълбоко в гърдите на Таглат, дръпна надолу. Разпраното животно въздъхна и замря неподвижно под тежкото тяло на победителя.
Нума скокна и се огледа наоколо. Погледът му падна върху безжизненото тяло на жената. Със сърдито ръмжене Нума положи предната лапа върху жертвата си и тържествуващ рев огласи джунглата.
Очите му блуждаеха по просеката и отново се спряха на младата жена. Изръмжа глухо. Долната му челюст се повдигаше и снемаше, слюнка течеше от паста му и капеше по мъртвото лице на Таглат.
Големите немигащи очи се впиха в неподвижното тяло на Джейн Клейтън. Гордо изправената, величествена фигура на лъва неочаквано настръхна и се сниши бавно и предпазливо, сякаш стъпваше по нещо много крехко. Той внимателно запълзя към жената.
Съдбата бе милостива към Джейн, като й бе отнела възможността да опознае опасността, която я заплашваше. Лейди Грейсток не знаеше, че Нума се е примъкнал към нея и че се е спрял. Тя не чу сумтенето му, когато я душеше. Не почувства и зловонието на горещата му паст, нито усети слюнките му, потекли по тялото й.
Нума вдигна предната си лапа, преобърна тялото на жената и се спря, питайки се дали е жива или не. В този миг от джунглата долетя шум, който отвлече вниманието му. Погледът му вече не се обърна към Джейн Клейтън. Той я изостави и отиде при тялото на Таглат. Застана гърбом към лейди и започна да засища глада си.
Когато Джейн отвори очи, тя го видя зает с това дело. Свикнала с всякакви опасности, тя запази самообладание. Не извика, не се мръдна, докато не огледа всички подробности около себе си.
Разбра, че лъвът е убил маймуната и сега яде плячката си на двадесет крачки от нея. Какво да прави? Помисли си не без ирония, че трябва да почака Нума да изяде маймуната, да я смели и когато огладнее, да посегне на нейна милост, ако дотогава не я нападнат хиените.
Мислите се нижеха през главата й една от друга по-мрачни. Внезапно тя забеляза, че въжетата на краката и ръцете са разхлабени. Размърда леко ръце и се освободи. Беше станало някакво чудо. Предпазливо и безшумно размърда краката си. Тя беше свободна! Джейн Клейтън не можеше да знае как се е случило това. Тя не можеше да знае, че Таглат бе успял да прегризе въжетата секунда преди Нума да го нападне.
Сърцето й се изпълни за миг с благодарност към съдбата. Но само за миг. За какво може да й послужи свободата, когато лъвът беше само на няколко крачки от нея?
Най-близкото дърво беше на четиридесет метра, а Нума на около двадесет. Да изтича към дървото, бе равнозначно на смърт. Единствената й надежда за спасение беше в мисълта, че когато се нахрани до пресищане, Нума ще погледне с безразличие на нейното бягство. Джейн следеше внимателно движенията на лъва. За да я вижда, той трябваше да възвие глава настрани. Тя реши да се опита да го надхитри.
Преобърна се безшумно настрани, в посока към близкото дърво. После полежа няколко минути неподвижно, притаила дъх и вперила поглед в лъва. Но той не усети нищо. Тогава тя се преобърна още веднъж и отново замря в очакване, без да сваля поглед от гърба на Нума.
На Джейн Клейтън й се струваше, че се е движила часове, а лъвът продължаваше невъзмутимо яденето си, без да подозира, че втората му жертва вече се изплъзва. Тя беше вече на няколко крачки от дървото. И всичко щеше да е наред, ако не беше изоставила предпазливостта. Направи един дързък скок и ето че лъвът изви глава и закова поглед в нея.