Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Конниците се спряха около купчина обгорели дървета. Тарзан се скри наблизо и видя как те разкопават земята. Навярно си бяха скрили месо и сега идваха да си го вземат. В този момент той си спомни за своите камъчета и реши, че тези хора всъщност са дошли да откраднат нещо на чернокожите.
После видя как те извлякоха някакъв кален, жълт предмет и много му се радваха. А след това извадиха много такива кално-жълти предмети. Един от тях стоеше край дълбоката яма и гледаше с ненаситна алчност.
Нещо се размърда в съзнанието на човека маймуна. Къде беше виждал той такива жълти неща? Защо Тармангани така се лакомят за тях? Чия ли собственост са те?
Той си спомни за черните хора, които ги заровиха. Навярно тези неща са техни. И Вертер иска да ги открадне, така както открадна неговите красиви камъчета. Тарзан искаше да намери тези черни хора и да ги предупреди, но не знаеше къде е тяхното селище.
Докато в главата му се въртяха тези мисли, от гората излезе цял отряд въоръжени хора.
Абдул Мурак пръв ги забеляза, но беше късно. Те бяха навлезли вече в равнината. Той заповяда на войниците си да възседнат конете и да бъдат готови. В Африка никога не се знае кой е приятел и кой не.
Вертер също се качи на седлото и се загледа в идващите хора. Изведнъж, пребледнял, той се обърна към Абдул:
— Това е Ахмед Зек и хората му! Дошли са за златото.
Ахмед отдалече забеляза купчината златни слитъци и се увери, че някой го беше изпреварил.
Ахмед побесня. Напоследък всичко беше против него. Загуби скъпоценните камъни, загуби белгиеца, повторно се лиши от англичанката, а сега някой е дошъл и се опитва да заграби съкровището му. Беше имал глупостта да мисли, че златото му е в безопасност.
Не се интересуваше кои са крадците. Важното беше да си върне златото, а това нямаше да стане без бой. Като нададе боен вик, той пришпори коня си, последван от другите. Понесе се като вятър, а след него пъстрата му орда надаваше диви крясъци, ругатни и проклятия, размахвайки пушки и саби.
Хората на Абдул ги посрещнаха с пушечен залп и повалиха някои от главорезите.
Щом Ахмед наближи абисинците, той позна Вертер и се хвърли свирепо към него. Белгиецът, представяйки си ясно участта, която го очаква, ако попадне в ръцете му, обърна коня и се понесе в бесен галоп далече от бойното поле.
Ахмед набързо повери командването на един от подчинените си, като го заплаши със смърт в случай, че не успее да прогони абисинците и не върне златото в лагера. После пришпори коня си и се втурна след Вертер. Той рискуваше да загуби златото, но не можеше да се откаже от отмъщението.
Битката беше в разгара си. Двете биещи се страни бяха жестоки, свирепи и безмилостни както към себе си, така и към враговете си.
Иззад храстите Тарзан наблюдаваше кървавата баня. Беше ограден отвсякъде с бойци и затова не можа да тръгне след Вертер.
Арабите налитаха върху абисинците с диви викове, после отстъпваха, после пак се врязваха, като размахваха кривите си саби. Хората на Ахмед бяха повече от тези на Абдул и със сигурност щяха ла ги унищожат.
Изходът от битката беше безразличен на Тарзан. Той следеше борбата, за да може да намери удобен момент и да се измъкне.
Когато видя Вертер на пътеката, той помисли, че зрението го мами, дотолкова беше уверен, че крадецът на неговите лъскави камъчета бе убит и изяден от Нума. Следвайки отряда на абисинците и взирайки се няколко дни наред, той се убеди, че това е човекът, когото търсеше. И вече не си правеше труд да мисли на кого е принадлежал трупът, който намери тогава.
Той седеше в разклонения гъстак, когато двама воини, арабин и абисинец, дойдоха съвсем наблизо, размахвайки саби. Крачка по крачка арабинът притискаше противника си назад и конят на абисинеца едва не настъпи Тарзан. В този момент кривата сабя разсече черепа му и трупът се строполи почти върху човека маймуна.
Тарзан видя, че е дошъл удобният за него момент. Метна се на освободения кон и го пришпори. Арабинът беше безкрайно удивен, когато видя новия си враг, но в следващия миг се хвърли напред да го унищожи. Ударът на сабята не стигна Тарзан, защото той навреме го отклони. В следващия миг арабинът почувства как една силна ръка го прихваща през кръста и го смъква от седлото. После го повдига и слага пред белия гигант като щит.
Щом като премина през бойното поле, Тарзан захвърли арабина на земята.
Ожесточеното кръвопролитие продължи цял час. Приключи едва когато и последният абисинец падна посечен. И все пак шепа хора успяха да се спасят. Сред тях беше Абдул Мурак.
Победителите зачакаха завръщането на предводителя си. Радостта им се помрачаваше от случката със странния гигант, който се мерна за секунди пред очите им. Техният другар, който беше попаднал в ръцете му, разказваше с ужас за нечовешката сила на това същество.