Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Студена пот изби по тялото на Джейн Клейтън. Нума я гледаше с очите на смъртта.
Дълго време лъвът и жената не мръдваха. Звярът лежеше неподвижно, извил глава към нея. Младата жена гледаше право в очите животното и не смееше да мръдне. Нервите й бяха така напрегнати, че тя едва сдържаше желанието си да извика. Нума реши да се върне към предишното си занимание. Само наострените назад уши говореха, че лъвът не е съвсем спокоен за плячката си.
Като полежа неподвижно, Джейн Клейтън взе дръзко решение. Като набра сили, тя скокна на крака, но почти едновременно с нея скокна и Нума. Той се изви напред и с раззината паст и с ужасяващ рев се хвърли след нея.
Джейн вече се катереше по дървото, когато лъвът се блъсна в него. Седна на един клон, където той не можеше да я стигне, и видя, че е избегнала страшния удар на косматата лапа.
Известно време Нума се въртя, ръмжейки под дървото. На Джейн Клейтън й се струваше, че никога вече няма да може да слезе на земята. Обзе я непобедим ужас при мисълта за новите опасности, които я очакваха по пътя за страната Вазири.
Беше вече почти тъмно, когато лъвът си тръгна. Мястото му край трупа на Таглат се зае от глутница хиени. Но дори и да нямаше никакво животно, Джейн Клейтън пак не би слязла долу. Тя направи усилие да се успокои и да изчака деня, за да напусне това ужасно място. Ужасът и умората надделяха и Джейн заспа дълбок сън, свита на кълбо между два хоризонтални клона.
Когато се събуди, слънцето беше вече високо. Наоколо цареше тишина и спокойствие. Само оглозганите кости на маймуната свидетелстваха за ужасната драма, станала преди няколко часа.
Тя беше гладна и жадна и разбираше много добре, че трябва да слезе и да продължи пътя си. Събра всичките си сили и се смъкна от дървото.
Тръгна на юг, където според пресмятанията й трябваше ла се намира страната Вазири. Знаеше че на мястото на къщата си ще намери само купчина обгорели дървета, но се надяваше да стигне до някое от многобройните селища на преданите червенокожи.
Денят клонеше към залез, когато Джейн чу изстрел. Стреляше се някъде пред нея. Последваха нови и нови. Какво ли можеше да е това? След няколко минути тя се увери, че в двубоя участват две-три пушки. Но все пак тя реши да не рискува и се покачи на високо дърво.
Стрелбата оредя и тя дочу човешки гласове. После стрелбата престана. От тази посока долетяха мъжки гласове, които говореха нещо неразбираемо. Последва дълго мълчание, прекъснато от дебнещи крачки по пътеката. Джейн видя мъж, който се промъкваше гърбом към нея. Държеше приготвена за стрелба пушка и очите му бяха вперели в посоката, от която идваше.
Джейн Клейтън позна в него доскорошния си гост мосю Фреко. Тя се приготви да му се обади, зарадвана от тази среща, но той отмина встрани и се скри в гъстия храсталак. Изглежда, че го преследваше враг, и Джейн се отказа да го вика от страх да не отвлече вниманието му или да не го издаде.
Едва успял да се скрие, и по пътеката се зададе арабин с бяло наметало. Той пристъпваше внимателно, оглеждайки се. Джейн позна в него предводителя на бандата, която разграби имението й и я отвлече. И когато мосю Фреко вдигна оръжието си и се прицели в него, сърцето й замря.
Ахмед Зек се спря насред пътеката. Зорките му очи претърсваха всяко храстче и дърво. Чу се изстрел, арабинът се залюля и падна на пътеката по очи.
А когато Вертер изскочи от засадата, бе поразен от един радостен вик, който се разнесе над главата му. Погледна нагоре и с удивление видя Джейн Клейтън. Лейди скочи с удивителна лекота на земята и се втурна към него с протегнати ръце.
XX
Джейн Клейтън отново пленница
Дрехата на Джейн Клейтън беше изпокъсана, косата разрошена, но от нея струеше невероятната й красота. Алберт Вертер неволно й се любуваше. Нейният радушен приятелски поздрав разсея съмненията му, че тя знае за участието му в трагичните събития.
Джейн беше така щастлива, че е срещнала приятел в момент, когато надеждата я беше напуснала. Тя бързо му разказа за нещастията, които бяха споходили нейния дом. И когато разказваше за смъртта на съпруга си, не издържа и се разплака.
— Аз съм потресен — каза Вертер. — Този злодей (и той посочи към Ахмед Зек) тероризираше цялата област. Неговите хора избиха вазирите и завзеха цялата равнина. Единственото, което можем да направим, е да отидем в неговия лагер преди известието за смъртта му да е стигнало дотам. Ще се опитаме с хитрост да вземем водачи и да заминем на север. Това е единственият ни шанс, още повече че аз бях известно време гост на този изверг и там все още ме смятат за негов приятел… А, моля, изчакайте ме за момент. Искам да взема една торбичка от Ахмед Зек. Тя беше моя, но той ми я отне.