Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Вертер отиде при трупа, но за негово учудване торбичката не беше у Ахмед. Недоумяващ, разочарован и сърдит, той обиколи наоколо и се върна при младата жена.
— Торбичката не е у него — обясни той късо. — Трябва да бързаме към лагера — допълни той с огорчение.
Природната съобразителност на лейди Джейн този път й изневери. Тя не видя нищо странно в плана на Вертер и повярва на обяснението му за предишната му дружба с арабите.
На другия ден привечер те стигнаха до целта си. Спряха в края на поляната пред вратата на арабския лагер. Вертер счете за нужно да предупреди отново младата жена да не се учудва от това, което ще чуе в разговорите му с арабите.
— Аз ще им кажа — каза той, — че съм ви намерил и отвел при Ахмед, но тъй като той е бил зает с битка, ми е поръчал да ви доведа тук, а след това да ви заведа на север и да ви продам в робство.
Искреността на тона му и сега подкупи Джейн Клейтън. Тя разбираше, че трябва да се предприемат отчаяни мерки, за да могат да се спасят. И макар че трепваше при мисълта, че пак трябва да влезе в отвратителното селище на арабите, тя се съгласяваше с всички доводи на своя спътник.
Вертер извика високо на часовоите при вратата, хвана Джейн за ръката и храбро се запъти вътре. Часовоите бяха безкрайно учудени. Обстоятелството, че предателят се е върнал в лагера доброволно, съвсем ги обезоръжи. Те отговориха на поздрава и огледаха пленницата му.
Без да губи време, Вертер се запъти към заместника на Ахмед Зек — Мохамед бей. Дръзката смелост на белгиеца разпръсна съмненията. Мохамед бей му повярва и заговори дружески с него.
Джейн Клейтън беше настанена пак в същата хижа. Тя живееше с мисълта, че това е една комедия, която тя и Фреко играят, за да могат да се спасят.
Вързаха я и този път. Преди да излезе от хижата, Вертер й прошепна няколко окуражителни слова. Оттам той отиде право при Мохамед бей. Бързаше, много бързаше, защото всеки момент в лагера можеше да пристигне новината за смъртта на Ахмед. Беше решил да рискува и да се опита да спечели Мохамед бей на своя страна.
Арабинът седеше на рогозка, подвил крака и пушейки тютюн. При влизането на европееца той повдигна глава:
— Привет на теб, о, братко мой! — каза той.
— Привет и на теб! — отговори Мохамед. Известно време помълчаха. Пръв заговори Мохамед бей.
— Как се чувстваше господарят Ахмед, когато ти го видя за последен път? — попита той.
— Никога не е бил по-защитен от греховете и опасностите, които заплашват смъртните — отговори белгиецът.
— Това е добре! — продума Мохамед бей и изпусна струйка син дим.
— Ами ако е умрял? — попита провокационно Вертер.
Беше решил да разкаже истината на арабина и да се опита да го подкупи.
Мохамед бей се наведе напред, очите му се присвиха.
— Вертер! — каза той. — Много мислих за това, че ти се върна така неочаквано в лагера на човека, когото измами и който те диреше с гняв в сърцето. Аз живях доста години с Ахмед и го познавам така, както и майка му не го познава. Той никога не прощава и не се доверява на човек, който веднъж го е измамил. Затова дойдох до заключение, че той е мъртъв. А сега ми кажи за какво се върна тук? Кажи ми какво искаш? Ако пазиш още скъпоценностите, за които ми говореше Ахмед, аз не виждам защо да не ги поделим заедно с теб, а после да тръгнем на север и да си поделим откупа за бялата жена. Кажи какво мислиш?
Вертер нямаше какво толкова да премисля, нито пък имаше време за това.
— Да — каза той. — Ахмед Зек е мъртъв. Беше убит в битката с абисинците, същите, които ме държаха в плен. Съмнявам се дали някои от хората на Ахмед са останали живи. Златото, за което те отидоха там, сега е в ръцете на Абдул Мурак. Навярно сега той и хората му бързат насам. Те са твърде много и ако не побързаме, ще ни постигне същата съдба, каквато постигна Ахмед.
Мохамед изслуша мълчаливо разказа. Той не знаеше може ли да се вярва на думите на неверника, но все пак те му даваха основание да напусне лагера и да тръгне на север.
— Ако дойда с теб — каза той, — ти ще ми дадеш половината от скъпоценностите си.
— Добре — съгласи се Вертер.
— Тогава ще заповядам да се тръгне утре сутрин от лагера.
Мохамед бей стана и тръгна да излиза от палатката. Вертер сложи ръката си върху рамото му.