Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Джейн отдавна спеше, когато от съседната палатка се измъкна висока, тъмна фигура. Тя се приближи към часовоя пред входа на нейната. Наведе се и му прошепна нещо. Часовоят кимна и се скри в тъмнината.
Високият човек развърза ремъците на входа и безшумно влезе вътре.
XXI
Бягство в джунглата
Вертер не спеше. Той се мяташе в постелята си и мислеше за прекрасната жена в съседната палатка. Белгиецът беше забелязал внезапния интерес на Мохамед бей към пленницата. Сърцето му се свиваше в дива ревност. Неговите намерения не бяха по-почтени, но той можеше да предложи брак на Джейн, докато Мохамед бей никога нямаше да го направи. Разсъждавайки върху случая, Вертер дойде до заключението, че има пълните основания да очаква Джейн да предпочете него пред арабина.
Внезапна решителност го обзе. Той стана, обу се, опаса си патрондаша, взе револвера и излезе.
Пред палатката на пленницата нямаше часовой. Сърцето на Вертер заигра от вълнение. Той приближи и смело влезе вътре.
Слабата лунна светлина осветяваше вътрешността на палатката. Някакъв силует се беше навел над купчината одеяла. Нещо се прошепна и друга фигура се надигна от постелята. Очите на Вертер привикнаха към тъмнината и той различи Мохамед бей.
Червени петна заиграха пред очите на белгиеца. Не! Този мръсен арабин няма да я получи! Тя принадлежеше на него и само на него!
Вертер се хвърли върху Мохамед бей. Арабинът бе изненадан от нападението, но той не беше човек, който лесно се предава. Пръстите на белгиеца търсеха гърлото му. За Мохамед беше лесно да го отхвърли, но в последния момент Вертер успя да го удари тежко по лицето. Арабинът се олюля и падна на земята. Белгиецът успя да извади револвера си и натисна спусъка. За зла участ той засече.
В това време Мохамед се съвзе и се хвърли върху противника си. Борейки се отчаяно, двамата се валяха по тесния под на палатката, а жената с широко отворени очи ги следеше, без да смее да мръдне.
Вертер се опита на няколко пъти да измъкне револвера си. Мохамед, който не очакваше да бъде нападнат, бе дошъл в палатката само с един нож. Той успя да го извади.
— Куче! — изрева той. — Виж добре този нож. С него Мохамед бей ще изреже черното ти сърце.
С тези думи той се хвърли върху Вертер. В отчаянието си европеецът се дръпна до самата стена и протегна крак.
Хитростта сполучи. Мохамед се спъна и падна на земята. Скокна веднага, но Вертер беше успял да извади револвера си. Чу се силен изстрел, слаба светлина блесна в тъмнината и Мохамед бей грохна върху постелята на Джейн.
Из лагера се чуха възбудени гласове.
— С какво да ви се отблагодаря, друже мой? — попита лейди с протегнати към Вертер ръце. — Като си помисля, че днес едва не повярвах на гнусните лъжи на този мръсник.
Той стоеше, гледаше я и не намираше думи да й отговори. Нейното доверие съвсем го обезоръжи.
В това време се чу, че към палатката идват хора. Свирепите разбойници биха разкъсали всеки, който се е осмелил да пролее кръвта на вожда им. Трябваше бързо да намери някакво решение.
Като сложи револвера си в кобура, той излезе бързо от палатката и се озова лице в лице с арабите. Той се усмихна и протегна ръка, преграждайки пътя им.
— Жената се противеше — каза той — и Мохамед беше принуден да стреля. Само леко е ранена. Можете да си отидете. Ние с Мохамед ще останем при нея.
И той се обърна към палатката, а разбойниците, доволни от обяснението, се върнаха към прекъснатия си сън.
Вертер влезе вътре и усети в себе си едно ново чувство, което се беше промъкнало в душата му. Джейн несъзнателно бе закачила струната на неговата почтеност и тя бе зазвъняла отново.
За пръв път той осъзна колко е безнадеждно положението на прекрасната пленница. Твърде много подлости беше извършил, за да се надява някога да ги изкупи. Той искрено желаеше да поправи злото, което беше причинил на тази нежна жена.
Той стоеше, мълчалив и размишляващ, сякаш се вслушваше в отдалечаващите се крачки на арабите. Джейн прекъсна размислите му.
— Какво ще правим сега? — попита тя. — Утре трупът ще бъде намерен и те ще ви убият.
Вертер помълча няколко минути.
— Имам план — обърна се той към жената. — За изпълнението му от вас се иска много храброст и самообладание. Вие вече доказахте, че ги имате. Имате ли сили за още едно изпитание?
— Готова съм на всичко, за да може да се спасим оттук — отговори тя с ентусиазъм.
— Ще се опитам да ви скрия в джунглата, а на сутринта ще дойда да ви взема и ще доведа два коня.
— Но как ще обясните смъртта на Мохамед? — попита тя. — Тя ще бъде открита, преди още да сте се спасили оттук.