Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
— Почакай — каза той. — Ако тръгнем с жени и деца, абисинците ще ни стигнат много лесно. По-добре е да вземем само малка охрана от най-верни и храбри хора. На другите ще кажем, че отиваме на запад.
— Змията не е толкова мъдра, колкото си ти, Вертер! — каза Мохамед бей с усмивка. — Всичко ще бъде направено така, както ти искаш. С нас ще тръгнат двадесет души, а посоката ще бъде запад.
— Добре — доволно изрече Вертер.
Рано сутринта Джейн Клейтън бе събудена от оживен разговор край хижата. След малко при нея влезе мосю Фреко, придружен от двама араби.
Те развързаха въжетата около краката и ръцете й и й помогнаха да стане. Дадоха й малко сухари за закуска и я изведоха навън.
Тя погледна въпросително Вертер и той прошепна на ухото й, че нещата се нареждат чудесно. Младата жена се успокои и в душата й се настани радостта.
Скоро групата беше готова и потегли на път. След около половин час ход през джунглата в посока запад конниците възвиха на север. Мосю Фреко разговаряше много рядко с Джейн. Тя разбираше, че за осъществяването на плана му това беше необходимо.
Макар че Вертер успяваше да избегне разговорите с младата жена, той не можеше да изгони образа й от мислите си. Хиляди пъти очите му се спираха върху нея. Той се любуваше на красотата на лицето и тялото й. Страстта му към нея растеше непрекъснато, докато се превърна в истинска мания.
Вертер беше решил да убие Мохамед бей, ако нощуват в една палатка. Той се страхуваше от момента, в който арабинът ще поиска своя дял от скъпоценностите, които всъщност белгиецът не притежаваше. За него остана загадка защо торбичката не беше у Ахмед. Той не знаеше, че съдбата му е спестила едно огромно разочарование. Това разочарование тя бе подарила на Ахмед. Само че арабинът го беше разтълкувал по друг начин.
В една от кратките си почивки, когато преследваше Вертер, разгледа съдържанието на торбичката. Яростта му беше огромна. Вътре в нея, гушнати едно до друго, лежаха чисти речни камъчета.
Ахмед се почувства двойно измамен — един път от Вертер, а втори — от Абдул Мурак.
Белгиецът забеляза как на втория ден Мохамед бей през цялото време язди до Джейн Клейтън. В душата на този арабин се беше зародила силна страст към американката още щом я видя за първи път като пленница на Ахмед Зек. Докато беше жив неговият господар, Мохамед бей не можеше и да мисли за осъществяването на желанието си. Сега нещата бяха променени. Той спокойно можеше да убие неверника и да вземе цялото съкровище. Тогава нямаше защо да продава пленницата — сумата, която биха му предложили за нея, бе нищожна в сравнение с щастието, което Джейн би му дала.
Той яздеше редом с нея и не откъсваше очи от фигурата й. Колко е хубава! Ръцете му се свиваха и разтваряха в непреодолимо желание да я хване и да я задуши в прегръдките си.
— Знаеш ли къде те води този човек? — попита той, надвесен над нея.
Джейн Клейтън кимна утвърдително с глава.
— И ти си готова да станеш играчка на черния султан?
Младата жена се изправи в цял ръст, отвърна глава встрани, но не отговори. Тя се страхуваше да не издаде себе си и мосю Фреко.
— Ти можеш да избегнеш тази участ — продължи арабинът. — Мохамед бей ще те спаси.
Той неочаквано протегна мургавата си ръка и стисна пръстите й така силно и неочаквано, че издаде чувствата си към нея.
Джейн Клейтън отскубна ръката си.
— Животно! — извика тя. — Ако не ме оставиш, ще повикам мосю Фреко.
Мохамед бей смръщи вежди. Зъбите му се оголиха в усмивка.
— Мосю Фреко ли? — учуди се той. — Тук няма такъв човек! Има един, който се казва Вертер и е измамник, крадец и убиец. Дойде при Ахмед, след като беше убил капитана си. Точно той поведе Ахмед към твоето имение. Точно той последва мъжа ти, за да открадне златото му. А днес ми призна, че ти го смяташ за свой покровител. Така по-лесно ще те отведе на север, за да те продаде. Твоята надежда е само Мохамед бей.
С тези думи той пришпори коня си и се присъедини към предната част на групата, оставяйки пленницата да мисли върху думите му.
Джейн не знаеше кое е истина в думите му и кое не. Но във всеки случай в душата й изгасна и последната искрица надежда.
Вечерта след разговора си с Мохамед бей Джейн седеше пред входа на палатката си. Тя току-що беше приключила вечерята си. Очите й се плъзгаха по поляната пред нея, но мислите й бяха далеч оттук.
Тя виждаше далечна къща, оградена със спокойствие и щастие. Виждаше висок, плещест мъж, който язди през полята, виждаше и себе си, застанала до входната врата с букет рози. Всичко това отмина, унищожено от огъня и омразата на тези хора.
Сдържайки плача си, тя влезе вътре в палатката и се хвърли на купчината мръсни одеяла.