Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Свечеряваше се, когато Абдул и хората му наближиха края на гората. Съгледвачите, които беше изпратил, се върнаха и му казаха, че арабите са се повъртели малко край развалините на дома на Грейсток и без да вземат нищо са продължили пътя си.
Това успокои Абдул и той даде заповед за нощуване. Вече нямаше за къде да бързат.
През нощта Ахмед внезапно се събуди. Той погледна към Вертер и с гняв установи, че неверникът пак беше успял да се измъкне. Арабинът рязко посегна към торбичката, която висеше на кръста му. Тя беше там. Ахмед се успокои и се огледа още един път внимателно. Часовоят беше задрямал, а огънят поизгаснал. Арабинът се промъкна към близкото дърво. Опря вързаните си ръце на него и започна да търка въжето. Шумът не беше силен и часовоят не го чу. Щастието беше на негова страна. Успя да развърже ръцете си, после краката.
Внимателно се изправи и използвайки сянката, се примъкна към часовоя. Хвърли се върху него, запуши му устата и взе да го души.
Единствено луната и Тарзан виждаха какво става в лагера на Абдул.
На сутринта абисинецът разбра, че е загубил двамата си пленници, а малко по-късно установи, че не може да занесе злато на своя повелител Менелик.
След бягството си от отряда на Абдул Мурак Мугамби реши да си построи хижа, за да има покрив над главата си и да може да посъбере малко сили. Събитията от последните седмици бяха изтощили могъщото му тяло. Трябваше да ходи на лов — само месото можеше да върне предишната сила на могъщите му мускули.
Придвижвайки се през джунглата, той привлече вниманието на едно огромно същество със зли очи и космато свирепо лице. То наблюдаваше Мугамби, когато той убиваше един гризач, а после го проследи до хижата му.
Това беше Чолк. Той гледаше човека повече с любопитство, отколкото враждебно. Откакто Тарзан го накара да облече бялото арабско наметало, в душата на Чолк се пробуди желание да подражава на Тармангани дори в облеклото им. Той отдавна беше свалил от себе си наметалото, понеже то ограничаваше движенията му.
Когато видя Хомангани, установи, че е облечен с много вкус. Целият му тоалет се състоеше от кожен надбедреник, няколко медни украшения и накит за главата от пера. Това наистина беше много повече по вкуса на Чолк, отколкото развятата дреха на Тармангани, която се закачваше на всеки храст.
Чолк със заострено внимание наблюдаваше торбичката, която висеше през рамото на Мугамби. Наистина беше много красива със своите пера и ресни.
Чолк започна да се върти постоянно около хижата на Мугамби. Той дебнеше случай тайно или със сила да завладее някои части от тоалета на чернокожия.
Случаят скоро се появи. В своята трънлива ограда Мугамби се чувстваше в пълна безопасност. През дневните горещини той се изтягаше на земята в сянката на колибата и спеше, докато слънцето залезе.
Наблюдавайки Мугамби от върховете на дърветата, един прекрасен ден Чолк забеляза, че Хомангани е заспал дълбоко. Маймуната допълзя до клоните, надвесени над оградата, и скочи на земята. Стъпвайки меко и безшумно, почти като балерина, без да смачка по пътя си нито листче, нито тревичка, той се приближи до спящия.
Застана до него и се отдаде на съзерцание. Беше невъзможно да се снеме късчето кожа от бедрата на Хомангани, без да бъде събуден. Единствените лесно отделими неща бяха възлестата му тояга и торбичката.
Чолк ги грабна (и това беше добре, макар че можеше още), бързо отскочи и се покатери на дървото. И преследван от непреодолимия страх, дошъл от непосредствената му близост с човека, той побягна навътре в джунглата.
Когато Мугамби се пробуди и видя, че торбичката липсва, страшно се развълнува. Беше уверен, че когато легна да спи, тя беше на хълбока му. Помнеше много добре как я премести, за да не му убива.
Като всеки човек на джунглата и Мугамби беше суеверен. Започна да мисли дали тайнственото изчезване на торбичката не се дължи на духовете на починали другари и други свръхестествени сили. Но при едно по-внимателно оглеждане досетливият и съобразителен Мугамби намери по-материално обяснение на случая.
По земята край себе си той забеляза слаб отпечатък на огромни, приличащи на човешки крака. Мугамби веднага се досети кой е крадецът, бързо изскочи извън оградата и започна да търси във всички посоки. Катереше се по дърветата, мъчейки се да определи накъде е побягнал крадецът. Дирите, които беше оставила след себе си предпазливата маймуна, бяха слаби и Мугамби не можа да я проследи. Този случай би бил единствено по възможностите на Тарзан.