Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Арабинът имаше верен нюх. Той не можеше да се осланя на опетнената чест на един убиец, измамник и крадец. Като взе дългата си пушка, тръгна успоредно на пътеката, провирайки се в храсталака. Движеше се напред изключително предпазливо, като нито един път не попадна под прицела на Вертер. Най-накрая стигна до мястото, срещу което лежеше мъртвият кон на противника му. Торбичката беше на видно място, а съвсем близо Вертер дебнеше в нервно напрежение и с учудване, че арабинът не идва за наградата си.
Изведнъж на няколко сантиметра над торбичката се появи цев на пушка, определено насочена към главата на арабина.
Тишината беше мъчително напрегната.
Погледът на Ахмед се вдигна от торбичката и видя опасността. Изненадата му не беше голяма, защото той очакваше подлостта на Вертер да се прояви по някакъв начин. Ядоса се на себе си, че не можа да открие навреме хода му.
— Вертер, ако стреляш в мен и ме убиеш, моите хора ще те намерят вдън земя! — заплаши той.
XIX
Отново торбичката със скъпоценностите
Вертер с учудване разбра, че е разкрит. Удиви го прозорливостта на Ахмед. И точно се чудеше какво да му отговори, когато видя до самото си лице нечии крака. Сърцето му щеше да се пръсне, вдигна бавно очи и с облекчение видя, че бяха няколко абисинци.
Въпреки пукотевицата на битката Абдул забеляза как Вертер изчезна в джунглата и как Ахмед Зек го последва с ярост. Виждайки злополучния за него изход от сражението, абисинецът, придружен от няколко свои воини, се измъкна незабелязано.
Той поведе малкия си отряд по следите на Вертер и Ахмед по две причини. Първата беше, че веднъж разбрал двойната игра на мосю Фреко, искаше да го накаже. Втората беше самият Ахмед Зек. Арабинът беше рискувал, оставайки без охрана. За Абдул това беше сгоден случай да го залови и да го хвърли в краката на своя повелител, цар Менелик. Абисинецът затаи надежда, че Ахмед ще поиска да откупи живота си със заграбеното злато.
Усмивката замръзна на Вертеровите устни. Абисинците стояха с насочено към него оръжие. Той се опита да стане, но един от тях се спусна и сръчно завърза, ръцете му.
В това време се чу изстрел от мястото, където беше Ахмед. В заблуждението си, че насреща му е Вертер, той се беше опитал да се хвърли срещу нападателя си. Но стрелбата го застави да легне на земята. В следващия миг усети на гърба си нечия тежест. Някой го хвана за ръцете и краката, натисна главата му надолу и го завърза.
От храстите излезе Абдул. Той доволно гледаше онемелия мосю Фреко и яростния Ахмед.
После мълчаливо отиде до торбичката. Вертер усети как се разтреперва. Абдул я отвори и надникна вътре. Възклицанието му смрази белгиеца. Аби-синецът беше гърбом и не можеше да се види изражението на лицето му. Той остана така няколко минути. После бавно се обърна. Лицето му беше каменно.
— Ахмед Зек — каза той. — Тази торбичка ти принадлежи. Ще ти я върна, но в замяна искам живота на този неверник — посочи той Вертер. — Ще ти подаря и твоя живот, ако ми дадеш златото. Решавай! Торбичката и смъртта или неверникът и златото.
Вертер пребледня. Ахмед трескаво обмисляше безизходното положение, в което попадна. Явно трябваше да се откаже поне временно от златото. За Вертер дори не се замисли.
— Вземи златото и тоя — изрече той пренебрежително.
Високо от дървото Тарзан наблюдаваше развоя на събитията. Той видя как неговата торбичка премина от ръцете на абисинеца в ръцете на арабина, същия, който му отмъкна самката. Дива ярост се надигна в гърдите му.
След малко групата тръгна назад. Тарзан ги последва, прехвърляйки се от дърво на дърво. Той пръв забеляза, че по пътеката срещу абисинците и техните пленници препускаше отрядът на Ахмед.
Абдул също го чу. Даде знак на хората си и те се пръснаха из храсталака. Арабите минаха покрай тях, без да ги усетят.
Скоро стигнаха до убитите коне. Слязоха на земята и се заоглеждаха. Нямаше и следа от техния предводител. Отново ги обхвана суеверен страх, припомняйки си видението по време на битката. Сега всички бяха убедени, че духът на Тарзан си е отмъстил на Ахмед. В панически ужас те побързаха да напуснат това злокобно място.
Скрити в храстите, абисинците изчакаха уплашените араби да се върнат обратно и отново поеха по пътеката към равнината.
Арабите продължиха своя бесен галоп. Вече се свечеряваше и те се ужасяваха от мисълта, че видението може да ги посети. Минавайки покрай развалините на дома на Грейсток, те откриха, че златото липсва. И не само това. Липсваше и дълбоката яма, от която беше откопан жълтият метал, това ги доведе до безумие. Бяха убедени, че духът на Тарзан си е прибрал златото и сега дебне тях. Окуражавайки се взаимно, те препуснаха към лагера си.