Тарзан и съкровищата на вълшебния град

За първи път след толкова месеци труд лорд Грейсток си разреши едно малко развлечение. Той уреди голям лов, с който искаше да се отпразнува завършването на строителството.

Ловът беше изключително сполучлив и след десет дни тежко натоварените ловци се запътиха обратно към равнината Вазири.

Лейди и лорд Грейсток заедно е Мугамби и Басули яздеха напред и смеейки се, разговаряха. Конят на Джон Клейтън се спря и изцвили. Нещо го беше уплашило.

— Какво е това? — извика Тарзан, скачайки от него.

След минута четиримата заобиколиха купчина човешки кости. Тарзан се наведе и вдигна една кожена торбичка, която се търкаляше между тях. Вик на учудване се откъсна от устните му, когато напипа вътре в нея малки твърди предмети.

— Съкровището на Опар! — извика той. — А това е всичко, което е останало от Вертер.

И той посочи купчината в краката си. Мугамби се засмя.

— Погледни вътре, бвана — извика той, — и ще видиш какви са съкровищата от Опар. Ще видиш за какво е рискувал живота си този белгиец.

Чернокожият воин се смееше високо.

— Защо се смееш? — попита Тарзан.

— Аз напълних торбичката на белгиеца с речни камъчета, преди да избягам от лагера на абисинците. Отвори и ще видиш.

Тарзан развърза ремъка и изсипа върху дланта си шепа камъчета. Очите на Мугамби се разшириха, а Джейн извика от възторг. Камъчетата искряха с всички цветове на дъгата.

— Съкровищата на Опар! — извика Тарзан. — Но как са попаднали отново у Вертер?

Но Чолк и Вертер бяха мъртви, никой друг не можеше да даде отговор на този въпрос.