Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
„Защо мандалите са смятани за свещени?“ — мислех си аз, без да подозирам, че древните са приемали материята за вторичен субстрат. За тях първоосновата на живота са пространството и времето, за въздействието върху които са били създавани различни съоръжения. Тайната на формите им засега е недостъпна за нас.
Господи, колко далеч сме все още от осъзнаването на научната стойност на мистичните фигури и по-конкретно — на мандалата! Колко по-различни са били научните им методи! Сега вече ми е ясно, че те са конструирали матрици, влияещи върху пространството и времето, че на следващите поколения са предавали принципните им схеми под формата на тайнствените мандали и янтри. С каква цел са създавали тези матрици? Нима комплексът Кайлас е гигантска матрица?
Каква е нейната роля?
Помолих Кетсун Зангпо да прекъснем разговора.
Когато приседнах отвън на стъпалата и запалих цигара, отново си припомних думите на Ангарика Говинда, според които Кайлас е увенчан с невидим храм на трансцеденталните сили — явно ставаше дума за призрака на Кайлас. Колко жалко, че не притежавам финоенергийно зрение, с което бих могъл да видя фантома на Кайлас! Сигурно е великолепен! Щастливи са йогите, надарени от свръхчовеците с такова зрение. А аз не съм сред избраниците! Не съм и достоен — пуша, пия, ям месо…
Запалих втора цигара. Според Ангарика Говинда паралелните светове са свързани от ос, минаваща през свещената Кайлас. Може би именно там е мястото за преминаване в бляскавите и различни паралелни светове, където навярно кипи паралелен живот, вървят паралелни жени… Още не знаех, че след време Бог ще впрегне ума ми и ще ме накара да анализирам паралелните светове, че ще ми подскаже ключа към този анализ и аз ще организирам още две експедиции, но за тях все още е рано да разказвам, ако искам да не ви обърквам, скъпи читатели, и да спазвам хронологията на собствените си лутания и догадки.
Когато се върнах при Кетсун Зангпо, той любезно ми предложи да се усамотя в другата стая и на спокойствие да се запозная по-подробно с книгата на Ангарика Говинда.
Страната на боговете
Задълбочих се в книгата и сякаш станах част от аскетичените и мъжествени поклонници, за които с такава топлота пишеше авторът.
„…тези мъжествени поклонници заслужават възхищение. Мнозина от тях не се връщат, а онези, които успяват да се приберат обратно, стават образец на възвишена вяра и издръжливост. Те се появяват в своя роден край, обогатени с опит, който цял живот ще е източник на сила и вдъхновение за тях, понеже са заставали пред Изначалния и са видели Страната на боговете.“
Интересно! Говинда нарича района на свещения Кайлас Страна на боговете, а ние… предполагаме, че там ще намерим Града на боговете.
Нататък прочетох следното:
„…поклонникът се спуска сам от превала към Страната на боговете, но сякаш е заобиколен от невидими спътници — духовни събратя, които също отиват на поклонение в планината. Поклонникът усеща тук някаква особена атмосфера, която в религиозните традиции наричат божествена и която се обяснява с присъствието на богове, Буди и Ботхисатви.“
Разбирах, че поклонниците едва ли са способни да виждат в Страната на боговете „невидими духовни събратя“, но несъмнено усещанията им са по-изострени. Намирайки се постоянно под въздействието на неразбираеми бурни чувства, може би понякога пред очите им се появяват хора от паралелни светове или от друга безтелесна форма на земен живот. Приемайки ги като Божие озарение, поклонниците може би напълно реално и осезаемо усещат близостта на „духовните ни събратя“.
Кой може да го отрече?
Може би единствено невежите академици от комитета по лъженаука към Руската академия на науките. Нашите многознайковци без колебание биха вдигнали ръка срещу свещените чувства на тези непорочни и добри хора, поели по високопланинските пътеки на Тибет, за да видят и — най-важното — дълбоко да усетят Страната на боговете. Никой нормален човек не е способен да оскърби или да се надсмее над чистите им чувства.
Интересното беше, че според Говинда „духовните ни събратя“ също се покланят на планината. Нима пирамидата Кайлас е построена едновременно в различни паралелни светове? И те също се покланят на „паралелния Кайлас“ — призрачен и невидим за нас? „Наистина ли оста на Кайлас съединява паралелните светове?“ — задавах си въпрос след въпрос, без да намирам отговори.