Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Но съдът на Яма ги чака и тях.
Затворих книгата на Говинда и отидох при Кетсун Зангпо. На сбогуване ламата ми подхвърли:
— Ако намерите Долината на смъртта и видите Огледалото на царя на смъртта Яма, не забравяйте, че можете да стоите не повече от пет минути. След това Яма ще започне да работи.
Кралството на йогите
Ден по-късно се срещнахме със стария ни познайник Бонпо-лама — същия, който по време на експедицията през 1996 ни разказа за феномена сомати. За изминалите три години ламата беше поостарял, но очите му бяха все тъй живи.
Ето какво ни разказа той за Мястото на гладния дявол.
— В Тибет до VI век от незапомнени времена е съществувало кралство. Най-древното кралство на света, по-древна държава не е съществувала на Земята. Наричала се е Шанг-Жонг. Столицата й се е намирала близо до Кайлас. Хората там били адепти, йоги, а държавата била известна като кралството на йогите. Те са знаели секретните мантри, с чиято помощ влизали в тантрическото поле на Кайлас и използвали силата му. Езикът им не е бил санскрит, наричали го така, както и кралството — шанг-жонг.
— Къде по-точно се е намирала столицата на кралството? — с вълнение попитах аз.
— На седемдесет километра от планината Кайлас, така пише в тибетските текстове — спокойно и невъзмутимо отговори Бонпо-лама.
— Това ли е Мястото на гладния дявол?
Бонпо-лама повдигна глава:
— Другите религии неправилно го наричат по този начин. Според най-древната религия в света — Бонпо, на това място е имало прекрасен град — най-красивия в цял свят, с най-прекрасните хора. Религията Бонпо е дошла оттам, от столицата на йогите, и е пренесла сведенията за необикновеното кралство през вековете. Като представител на тази религия аз се гордея, че имам честта да я представлявам като лама. За мен Шанг-Жонг е свята дума. Какво общо има тук гладният дявол?
— Извинете, Бонпо-лама, а защо тогава Шанг-Жонг е загинало? — внимателно, без да наранявам чувствата му, попитах аз.
— През VI век кралството е започнало да загива. Функциите му постепенно затихнали. Прекрасните кули и дворци, напомнящи сградите на Вавилон…
— На Вавилон ли?
— Да. Те постепенно се разрушили. На тяхното място сега се простират огромни пясъчни дюни. И само понякога, когато тибетските ветрове ги раздвижват, отдолу се разкриват руините от великите творения на древността. Сякаш поели дъх, след като са били погребани в пясъка, те отново затъват в него и се съхраняват там векове наред. Кулите и дворците са построени без физическа сила — създала ги е тантрическата сила на Кайлас. Щастлив е онзи, комуто се удаде да ги види, но подобно щастие не се случва често. Пясъкът…
— Йогите в кралството високи ли са били, например 3 или 5 метра, или са приличали на днешните хора? — попитах аз, тайно надявайки се, че Бонпо-лама говори за столицата на последните атланти. Отлично си спомнях разпръснатите из литературата сведения, свидетелстващи, че в не толкова далечното минало на Земята са живели великани — хиперборейци, титани и т.н. Ето защо подобно предположение не беше необосновано, още повече че Тибет се намираше в т.нар. вечен континент, където — според всички легенди, са се спасили атлантите по време на Всемирния потоп.
— Питате какви са били на ръст? Приличали са на съвременните тибетци — същия ръст, същата мургава кожа… Но йогите с нисък ръст са били последните…
— А преди тях кой е живял в кралството?
— Но те… — Бонпо-лама се чудеше дали да продължи.
— Какво те? — фиксирах го с настойчив поглед аз.
— Те са отишли под Земята.
— Кои те? Големите хора ли?
— Да. Хората, създали някога кралството Шанг-Жонг, са отишли под Земята. Не всички наведнъж, а постепенно, един след друг. Така пише в нашите тибетски книги.
— Изпаднали са в състояние на сомати в пещерите на Тибет, така ли?
— Не зная. Сигурно част от тях са в състояние на сомати, а други са преминали в подземното царство.
— Вярвам в съществуването на подземното царство — пророних аз.
— Нашата религия произхожда от тях, а не от онези малки тибетци. Тибетците, които в продължение на хилядолетия са живели редом с Големите хора, след това се почувствали самотни, възникнали размирици, те се отдалечили от Бога и… постепенно загубили йогийските си способности и забравили свещените мантри. А без тантрическата сила на Кайлас не знаели как да поддържат прекрасния си град и сградите започнали да се рушат. Пясъкът ги засипвал. Мнозина може би предчувствали скорошната гибел, молели и викали обратно Големите хора, които толкова дълго ги обучавали в технологиите на Душата и Сърцето, но те не излизали. Тибетците изпаднали в отчаяние, започнали да подивяват и да водят примитивен живот.