Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Разбирам — горчиво се усмихнах аз, — че вие, хората от Изтока, ще определяте бъдещето на човечеството, защото вярвате в духовните му сили, дори без да имате сериозни доказателства в тази връзка. А ние, надутите европейци, както се казва, може би ще се превърнем в утайката на човечеството.
— Благодаря ви за разбирането — тъжно промълви ламата.
Кайлас — гигантската мандала на Вселената
— Уважаеми лама, разрешете ми един въпрос, на който бих искал по-обстоен отговор. Какво е предназначението на Кайлас?
— Кайлас е гигантска мандала на Вселената.
— Зная какво е мандала. Но все пак обяснете по-подробно.
— Мандалата може да бъде наречена и архитектурна мантра — мистична фигура с обем, определен свише. Формите на янтрите са изпратени на Земята от Висшия разум. Малцина разбират значението на мандалата и янтрите. Може би само йогите от пещерите знаят, но мълчат. Ние, ламите, също не сме наясно, но… се прекланяме пред тях, защото усещаме, че смисълът им е божествен и величествен, и знаем, че без тях…
— Без тях какво?
— Не би имало живот на Земята.
В този миг в съзнанието ми неочаквано изплува думата матрица — неясна и смътна, и преди да се проясни, също тъй неочаквано потъна в неосветените територии на подсъзнанието.
— Скъпи лама, може би мандалата на Кайлас е в основата на живота. Правилно ли съм схванал? — смутено промълвих.
— Може би… — неопределено отвърна Кетсун Зангпо и се вгледа в мен. — Не мислете, че зная много. Може би чувствам по-добре от вас. И затова съм вътрешно убеден, че животът е създаден въз основа на мандалата на Кайлас. Че няма нищо по-свято от тези заветни планини.
— Какво? Повторете, моля!
— Няма нищо по-свято от формата на Кайлас.
Защо той на няколко пъти ми напомняше, че планината Кайлас е свещена? Може би тук се криеше нещо важно и фундаментално.
Защо хората от Изтока изглеждат по-наивни и за разлика от европейците вярват на чувствата, достигащи до тях (както и до нас!) от дълбините на божественото подсъзнание. Те не ги анализират, те просто им се доверяват, убедени, че са напълно правдиви. Хората ОТ Изтока като че ли живеят за бъдещето и търпеливо (живот след живот) очакват, че един ден те ще станат реалност. И тогава божествената светлина на древните тайни ще се върне и ще озари техния банален делник.
Кога ще дойде този ден? Кога?
На Изток изглежда по-добре разбират чувствата си и търпеливо чакат светлите времена, но се прекланят пред нас, защото ние, не намирайки покой в своите противоречия, все се стремим да докажем всичко в живота и да го проверим експериментално. При това със съжаление рано или късно осъзнаваме, че ролята на съдник на Божиите творения, която кой знае защо си присвояваме, не е най-вярното решение… Ние, европейците, все се целим напред, все пробиваме с главите си стени и си чупим вратовете по острите завои на историята, предопределена от Бог. А балансът между Изтока и Запада, между Азия и Европа изглежда е необходим за света…
— Извинете, уважаеми лама, нали Кайлас прилича на пирамида?! Нали така? — настойчиво и неочаквано високо казах аз.
— Пирамидалната форма е свещена — уклончиво отвърна той. — Впрочем, ще ви покажа една книга, дори ще ви препоръчам да прочетете отделни пасажи — много е интересна. Авторът й е европеец — Ернст Хофман. По-голямата част от живота си е прекарал в Индия. Индийското му име е Ангарика Говинда… Той често е посещавал свещената планина и книгата му „Път през белите облаци“ е посветена на пътуванията му до нея. За съжаление Ангарика Говинда почина през 1985 година.
Кетсун Зангпо стана, взе книгата от полицата и след като я прелисти, ми посочи следния пасаж:
— Ето, четете.
Тексът беше на английски и аз прочетох:
„… според древната санскритска традиция планината Кайлас се е наричала Меру или Сумеру. Тя е смятана не само за физически, но и за метафически център на света… Планината Меру (или Кайлас) образува ос, свързваща различни планове или светове… Кайлас е увенчан с невидимия храм на трансцеденталните сили… това е гигантска мандала…
Планината Кайлас символизира оста на духовната Вселена, която преминава през безброй светове. Тази ос се издига от човешкото ниво към божественото…
За вярващия Кайлас е небесен храм, божи престол, антена, която предава и приема духовните енергии на нашата планета…
Обикаляйки Кайлас по свещената пътека, поклонникът разбира, че се движи по гигантска мандала, сътворена по чудодеен начин…“ От книгата, а и от разговора ми с ламата ставаше ясно, че Кайлас е създаден с формата на мандала. Но обикновено мандалата е сложен комплекс от мистични фигури, имащи съответния обем. Именно — комплекс, а не единична фигура! Оттук следва, че е напълно възможно това да е легендарният Град на боговете. Защо тогава той не е описан от никого? Нима никой не е виждал другите мистични постройки около свещения Кайлас? В онзи момент не откривах отговор на лавината от въпроси, които не ми даваха покой. А всичко се оказа толкова просто! Но за това, скъпи читатели, ще разкажа малко по-нататък.