Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Значително по-късно, след египетската експедиция и след продължителния душевен дискомфорт, започнах да осъзнавам единството на паралелните светове И поне хипотетично да допускам, че строителството на огромните монументи по Земята е по-добре да се извършва от силите на паралелния свят, а не от света, в който живееш.
Интересни ми се сториха и следните думи на Говинда за Кайлас:
„Онова, което е достъпно за телесения взор, за окото, е само субструктура, еманация на нещо по-велико и недостижимо.“
Какво е имал предвид авторът?
Може би намекваше, че под Кайлас е разположен огромен подземен град. Или че нашето триизмерно зрение не е в състояние да съзерцава паралелния четириизмерен Кайлас, паралелния петизмерен Кайлас и… т.н. Кой знае?
Вероятно уникалността на Кайлас, за която толкова се говори на Изток, се състои именно във факта, че тази планина (или пирамида!) е била построена като „облик на много светове“?! Ненапразно е наричана ос, съединяваща различни светове.
Описвайки видяното от поклонниците, Говинда съвсем конкретно споменава, че в района на Кайлас се намират пирамиди и монументални постройки, което още повече ме насочваше към мисълта за съществуването на Града на боговете:
„…поклонникът се озовава в скалист каньон, чиито стени напомнят архитектурни постройки. Той сякаш е обкръжен от гигантски храмове, украсени с високи колони, корнизи и тераси, а над тях блести куполът на Кайлас. Формата на Кайлас е безукорно правилна, сякаш куполът е издялан от огромна скала… Тези планини, подобни на пирамиди, стоят като стражи от двете страни на Кайлас.“
Нима в района на Кайлас има планини, които приличат на архитектурни постройки и пирамиди?
Може би точно това е Градът на боговете!
Изглежда обаче поклонниците, завладени от своите чувства, не могат да го осъзнаят! Вероятно те виждат Града на боговете, но не разбират какво точно виждат! Те просто се прекланят пред една светиня.
Страшно ми се прииска да запаля цигара. Надвесих се от прозореца, едва не паднах, но запалих, като се стараех да изпускам дима по-надалеч.
След малко на вратата се почука. Влезе млад лама и ме покани на чай. Отказах му и отново се заех с книгата, като целенасочено търсех пасажи, описващи психиката на поклонниците.
„Страната на боговете се вижда откъм превала Гурла. До него блестят снежните върхове на планината Гурла-Мандата, която отгоре изглежда като огромна свастика. От превала се вижда сияещият купол на Кайлас. Изглежда фантастичен, неземен. При вида му поклонникът забравя всички свои страхове и тревоги, завладява го едно-единствено желание — да се убеди в реалността на чудното видение.
Той вече не чувства умора, в сърцето му звучат песнопения и мантри, защото пред него се разкрива първият проблясък на свещеното видение на великия Даршан. По пътя към Кайлас поклонникът се натъква на две езера — Ракшас (езеро на ужасните божества на мрака) под формата на полумесец и езерото Манасаровар (езеро на мирните божества на светлината), кръгло като слънце.
…тайнствената планина Кайлас притегля поклонника неудържимо. Той почтително скланя глава пред нея, като повтаря своите мантри и се обръща към всички сили на светлината, обитаващи тази космическа мандала.
…не можеш да се приближиш към престола на боговете, да навлезеш в мистерията на висшата реалност, без да рискуваш живота си. Дръзналият да извърши парикарма — ритуална обиколка на свещената планина, трябва да има ясен и вглъбен ум. Това е толкова важно, както и силното тяло, понеже на поклонника му предстои да измине пълния цикъл живот-смърт. Той пресича червената долина на реката Амитабха на запад от Кайлас, минава през вратата на смъртта между тъмната северна и разноцветната източна страна на Кайлас, където е страховитият Долмала — проходът на Тара Спасителката. После прероденият поклонник се спуска към долината нарека Акшобхъа на изток от Кайлас, където поетът — свети Миларепа, е създавал своите химни. Оттам поклонникът отново излиза към златистите южни долини.“
„Колко любов, вдъхновение и романтика са вложени в тези думи! Какви възвишени чувства изпитва поклонникът, навлязъл в Страната на боговете и видял свещения Кайлас!“ — мислех си аз, докато четях тези редове.
Защо обаче поклонникът е убеден, че наистина вижда най-голямото чудо на света?