Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Аз не знам, но… Кайлас е събаряла хора — отговори Гелу, почесвайки се по тила.
— Някой стигал ли е до върха?
— Само двама души.
— Кои?
Гелу отново се почеса:
— Двама йоги — Бонпо и Миларепа. Но те не са се качвали по стъпалата, а са летели до върха на Кайлас.
— С какво са летели?
— С музикален инструмент, който прилича на домбра.
— Може би с летателен апарат, подобен на домбра?
— Е… вертолетът също прилича на домбра.
— М-м… да… — и мен ме засърбя темето. — Отдавна ли се е случила тази история?
— Отдавна, много отдавна. Когато хората около Кайлас започнали да излизат на Земята.
— Откъде да излизат? От Шамбала?
— От страната на сънищата — уверено заяви Гелу.
— В детството си съм чувал за страната на сънищата — включи се в разговора Тим, докато елегантно разресваше косата си. — Нима тя е…
— Това е страната, която виждаме в сънищата си — прекъсна го Гелу.
— Как изглежда тя? — опитах се да внеса по-голяма яснота аз.
— Голяма е — уверено отвърна тибетецът.
— Аз често сънувам, много често — отново се включи Тим.
— Според вас какво има на върха на Кайлас? — попитах аз, все по-объркан от разнопосочния разговор.
— Има място, където може да се седи, но… там седят само богове, не и хора. Дори и богоподобните йоги Бонпо и Миларепа били изхвърлени.
— Казват, че близо до Кайлас има две големи езера…
— Да, от южната страна. Едното е Ракшас — дяволското езеро, а другото е Манасаровар — святото езеро. Черният бог и Белият бог са ги създали…
— Защо Ракшас се смята за дяволско?
— Водата му — Гелу за миг се замисли и спря да се чеше — е отровна. Ако човек пие от нея, умира. По брега и в самото езеро има много змии. Ако убиеш една, веднага се появяват други.
— Странно — възкликнах аз, — нима на височина 4500 метра се срещат змии?
— Там гъмжи от змии — отвърна Гелу. — И обикновени, и мистични.
— Мистичните също ли хапят?
— Също.
— А в езерото може ли да се плува с лодка?
— Може, но е опасно заради силния вятър. Освен това езерото често… гълта хора.
— Заедно с лодките ли?
— С лодките. Ако човек се къпе, гълта го отделно.
— А езерото Манасаровар гълта ли хора?
— Не. Там поклонниците винаги се къпят. То е свещено, водата му е полезна за хората, тя ги пречиства.
— Чувал ли сте за Долината на смъртта?
— Чувал съм — кимна Гелу и пооправи червената лента. — Долината на смъртта е разположена в северната част на Кайлас. Там често умират поклонници. Смъртта прибира онези, които таят в себе си лоши мисли, хората с добри мисли не ги закача. Долината на смъртта сама избира онези, които трябва да умрат.
Сбогувахме се. Англичанинът Тим дълго ми стискаше ръката, като ме гледаше със своите добри романтични очи. Гелу се държа по-сдържано.
Когато си тръгнах, усетих силен сърбеж по цялата глава.
Пещерата, която материализира мислите
На другия ден се запознахме с някой си мистър Туктен, посещавал свещения Кайлас като поклонник. Той беше служител в една от непалските туристически фирми и се отличаваше с дълбока религиозност, съчетана с разумна интелигентност.
Мистър Туктен потвърди, че водата в езерото Ракшас наистина може да предизвика смъртта на човек заради съдържащата се в нея особена демонична информация, за разлика от езерото Манасаровар, където водата е свята и подобрява здравето. Според неговите думи Долината на смъртта се намира на север от Кайлас и там ежегодно умират десетки поклонници. Най-страшното светотатство е да се опиташ да се изкачиш на Кайлас. Тези хора не само загиват, но ще бъдат наказани на Оня свят.
Мистър Туктен разказа и за четири пещери в околностите на Кайлас, три от които е посещавал. Първата се наричала Слоновата пещера. Дали й това име, защото намерили в нея бивна на мамут. Била близо до свещената пътека в западната част на Кайлас и представлявала малка вдатина в скалата. Напълно възможно било входът й да е затрупан, за да се попречи достъпът на хора.
„Може би е сомати-пещера?“ — помислих си аз, но не го прекъснах.
Входът към втората, разположена на север от Кайлас, вероятно също е затрупан, затова и тя изглеждала като вдлъбнатина в скалата.
Третата пещера — тази на Миларепа, разположена на югоизток от Кайлас, до свещената пътека, била много интересна. Според преданието създал я великият йога Миларепа, който владеел свръхестествените сили. Той положил край входа й два огромни каменни блока, а върху тях поставил гранитна плоча. Стотици, дори хиляди хора не могли да изместят плочата. А Миларепа успял да я издала от гранит и да я постави там.