Златните плочи на Харати

— От кого?

— Кайлас го е омагьосал, за да накаже древните хора, живели там в разпри помежду си. Говори се, че те умеели да използват великата тантрическа сила, но започнали да я употребяват за лоши цели. Едно време градът на древните е бил голям и красив, а сега… сега там живее гладният дявол.

— Какво разбирате под израза „гладен дявол“?

— Гладният дявол е живо същество, но е невидимо — без колебание отговори ламата.

Погледнах го с недоверие, но не му възразих. Нямах основания да съм скептично настроен към фантастичното твърдение на ламата. Та нали той черпеше сведения от тибетските текстове, отразяващи съхранените от хилядолетия знания на предишните цивилизации. А и съвременните ни познания за земните форми на живот са твърде ограничени.

— Кайлас е заселил на това място гладния дявол — потвърди той. — И знаете ли защо?

— Защо?

— За да могат хората, попаднали там, да разберат какво е зло и да осъзнаят, че злонамереността е най-страшното нещо. Гладният дявол превръща лошите мисли в реалност и човек със собствените си очи вижда последиците. Хората са склонни да вярват, че никой не е способен да ги прочете. Някои цял живот са изпълнени с ненавист и злоба, готови са да унищожат всичко заради един свой каприз. И само страхът пред наказанието ги спира. Ние, тибетците, дълбоко почитаме страха. Бог е създал това чувство, за да озаптява човешките лошотии, предупреждавайки ни за възмездието. Страхът ни подсеща не само за възможното наказание на този свят, но най-вече — за предстоящото възмездие на Оня свят, което е далеч по-страшно. Страхът за нас е свято чувство. Във всяка от тибетските религии съществуват ритуали, чрез които се отдава почит на страха.

„Ние, тибетците, дълбоко почитаме страха…“

— Кажете, уважаеми лама, в Мястото на гладния дявол страхът у хората изчезва ли?

— Там страхът от възмездието е притъпен, а при хората, лишени от съвест, съвсем изчезва. На тях им се струва, че лошите мисли са нещо приятно и почтено. Гладният дявол сякаш ги изтегля от човека и ги пуска в действие. Казват, че той се храни с тях. Винаги е гладен, затова иска лошото у хората да е все повече и повече. Тибетците се страхуват да ходят там по двама, по трима или на групи. Обикновено отиват сами.

— Защо?

— На това място и най-близкият ти приятел може да стане опасен.

— Имате предвид, че дори той дълбоко в душата си би могъл да ти завижда и да ти желае злото, за което изобщо не подозираш. А на това място мислите изплуват и могат да те погубят. Това ли имате предвид, уважаеми лама?

— Точно така. Мястото на гладния дявол трябва да се посещава насаме. Не бива да се доверяваш и най-близкия си приятел. Дори той може да те предаде и унищожи.

— А майката може ли да извърши предателство?

— Майката ли? — ламата ме погледна втренчено. — Никога. Но… синът или дъщерята могат. Така е! По-добре е там да си сам.