Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Замисля ли се за неговото предназначение или само се отдава на възникналите при съзерцанието чувства?
Какъв е източникът на знания за свещената планина?
Какви мантри повтарят поклонниците при вида на чудото?
Знаех, че някои извършват парикарма, като обикалят Кайлас по свещената пътека пълзешком. Те слагат на ръцете си обувки, лягат с протегнати напред ръце, после свалят обувките и като се покланят, стъпват в обувките. Колко усилия са необходими! Каква дълбока почит трябва да изпитваш в душата си!
Излязох от стаята и се приближих към лама Кетсун Зангпо, който пиеше чай. Наляха и на мен.
— Мога ли да ви задам още няколко въпроса?
— Да, разбира се.
Изстрелях цяла серия от въпроси и търпеливо зачаках. Ламата мълчеше. После поклати глава и тихо рече:
— Не зная.
— Какво не знаете?
— Не мога да отговоря на въпросите ви, защото не ми е известно предназначението на свещената планина и не зная източника на знанията за нея. Известно ми е само, че те са достигнали до нас от дълбоката древност.
— Благодаря ви — смотолевих аз и си помислих, че изглежда поклонниците наистина не анализират видяното в свещената планина Кайлас и са под пълното влияние на чувствата си.
— Ще пиете ли още чай?
— Не, благодаря. Кажете, уважаеми лама, районът на Кайлас посещаван ли е от учени?
— Доколкото зная, учени не са ходили. Това свещено място се посещава само от поклонници. Ако там отидат учени, най-вероятно ще загинат.
— Защо?
— Защото едва ли ще се приближат към планината с чиста душа.
Въздъхнах и се сетих за оператора Квитковски. Бях го изключил от състава на експедицията, защото според мен този московски привърженик на рационалното не би могъл да се приближи към свещената планина с чиста душа. И тя не би ни простила, ако го бяхме взели със нас.
— А Николай Рьорих? Нали той също се е стремял към свещената планина!
— Рьорих е бил учен с душа на поклонник — пресече ме ламата.
Отново се замислих. Вероятно и ние скоро ще извършим парикарма — ритуалната обиколка около свещената планина, ще разберем кое поклонниците наричат „да изминеш пълния цикъл живот-смърт“ и… ще минем през Портите на смъртта.
Помолих ламата за разрешение да се усамотя отново с книгата на Говинда. Целенасочено търсех информация за Портите на смъртта.
Огледалото на Яма — царя на смъртта
Прелиствах страница след страница и внезапно попаднах на английската дума mirror — огледало. Неизвестно защо тя привлече вниманието ми и аз се вгледах по-внимателно в текста, а след няколко минути вдигнах глава и възкликнах:
— Ама че работа! Каменно огледало убива хора! Сгъстеното време оценява даден човек и решава дали да го убие, или да му даде възможност да продължи да живее. Или както казват поклонниците — „да се прероди“!
Ще поясня удивлението си, но преди това — ето написаното от Говинда:
„…на поклонника му предстои все още да прекрачи през Портата на смъртта, където ще се прероди. Като стигне до прохода Долма, разделящ северната и източната долина близо до Кайлас, той се приближава към мястото, откъдето се вижда Огледалото на царя на смъртта (Яма), в което се отразяват всички събития от неговото минало. Той ляга между две морени, подобни на четириоки петнисто-рижави кучета, затваря очи и се озовава пред съда на Яма — съда на собствената си съвест.
Тогава си спомня своите постъпки, скъпите на сърцето му хора, починали преди него, всички, чиято любов е пренебрегнал и се моли за тяхното щастие, в каквато и форма да им предстои да се родят.
След като се помири така с миналото си и премине Портата на смъртта, поклонникът прекрачва прага към новия живот — там, на заснежения проход на милосърдната майка Долма. И ето че нозете му го отвеждат към езерото с изумрудна вода, наречено «Езеро на милостта», чието хиндуистко название е Гаурикунд. В него поклонникът получава своето първо кръщение като преродило се същество.
В източната долина поклонникът вижда скала с формата на брадва. Това е символът на царя на смъртта, а скалата се нарича Брадвата на кармата.“
Сега, скъпи читатели, ще обясня повода за възклицанието си. В научните среди са известни т.нар. огледала на времето, разработени от гениалния руски учен Николай Александрович Козирев. Според него времето е енергия, информационна (мислеща!) енергия, която може да се концентрира и да се разпределя. Той е създал специални вдлъбнати конструкции, които могат да свиват (сгъстяват) времето. Козирев ги нарича „огледала на времето“.
В следващите си книги ще се спра по-подробно на този проблем и ще се позова на резултати от научни изследвания. Тук ще изразя само искрената си почуда от факта, че онова съоръжение, което има отношение към царя на смъртта Яма, също се нарича огледало. Описвайки възможността да свива времето с помощта на огледала, Козирев не изключва хипотезата, че човешкият живот би могъл да протече за броени дни, часове, минути, секунди или мигове, след които настъпва физическата смърт. Времето убива човека. Защо Козирев е нарекъл своите конструкции огледала?