Бриджет Джоунс: на ръба на разума

8 ч. сутринта. Най-лошото е да си сам посред нощ, без да има с кого да си поговориш или да го питаш колко пияна си била. Продължавам да си припомням все по-гадните неща, които наприказвах. О, не. Току-що си спомних, че дадох на един просяк 50 пенита, а той вместо „Благодаря“ ми каза: „Изглеждаш страшно мотана.“

Също така изведнъж се сещам за мама от едно време, като бях малка, която твърди: „Няма нищо по-лошо от пияна жена.“ Аз съм пропаднала пияница и леснодостъпна шафрантия. Трябва да поспя още малко.

10,15 ч. сутринта. Чувствам се по-добре, като подремнах. Може би махмурлукът си е отишъл. Май трябва да вдигна завесите. АААААААААААААХ! Не е естествено слънцето да грее така ярко сутрин по никое време.

10,30 ч. сутринта. Както и да е. След минута отивам в гимнастическата зала и няма да близна алкохол до края на дните си, следователно моментът е идеален да започна диетата „Скарсдейл“. Всъщност случилото се снощи беше мн. хубаво, защото ме тласна към напълно нов живот. Ура! Хората ще кажат… Ооох, телефонът.

11,15 ч. сутринта. Беше Шарън.

— Бридж, бях ли снощи много мотана и ужасна? За миг изобщо не можах да си я припомня.

— Не, разбира се — мило се опитах да я ободря, тъй като бях сигурна, че ако е била много пияна, положително щях да си я спомня. Събрах цялата си смелост и попитах: — А аз?

Настъпи мълчание.

— Не, беше прекрасна, наистина беше много сладка.

Ето, виждате ли, било е само махмурлийска параноя. Телефонът. Може да е той. Майка ми.

— Бриджет, защо, за Бога, си още вкъщи? След час трябва да си тук. Татко приготвя печения си сладолед!

11,30 ч. сутринта. Майната му, майната му. Покани ме на обяд в петък вечерта, аз бях присадено немощна да окажа съпротива, а после прекалено пияна, за да си спомня. Не мога пак да не отида. Нали? Така. Необходимо е да запазя спокойствие и да ям плодове, защото ензимите отмиват токсините и всичко ще е наред. Ще хапна съвсем малко и ще гледам да не повърна, а после, когато напусна Зоната на нерешителността, ще се обадя на мама.

„За“ отиването

Ще мога да се уверя, че се отнасят към Уелингтън по начин, който не би смутил Комисията за равенство на расите. Ще мога да поговоря с татко. Ще бъда добра дъщеря. Ще избегна пререканията с мама.

„Против“ отиването

Ще бъда изложена на изтезания по повод случката Марк/Ребека.

Може да повърна на масата.

Пак телефонът. Дано не е тя.

— Как си днес с куфалницата?

Том. — Добре — весело отвърнах аз и се изчервих. — Защо? — Снощи се беше отрязала до козирката. — Шарън каза, че не съм била.

— Бриджет — назидателно започна Том, — Шарън я нямаше там. Отиде в бар „Мет“ на среща със Саймън и от това, което долавям, се е докарала не по-зле от теб.