Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
— Ще се жени ли? — обади се татко и ме улови за ръката, докато аз се опитвах да успокоя дишането си.
— О, знам, знам — весело възкликна адмиралът. — Човек не може да излезе наглава с днешните млади, женят се за една, а в следваща минута се захващат с друга! Нали така, мила? — каза той и потупа майката на Марк по задника.
— Мисля, че Уна питаше за Марк, не за Питър, скъпи — отбеляза тя и хвърли съчувствен поглед към мен. — Питър е другият ни син в Хонконг. Той ще се жени през юни. Ей, вие, мъже, няма ли да сипете напитка на Бриджет? Много приказки, малко панталони, нали? — обърна се към мен тя с разбиране.
Някой трябва да ме изведе оттук, помислих си аз. Не искам да ме изтезават. Искам да се просна на пода на банята с глава в тоалетната чиния като всеки нормален човек.
— Искаш ли? — попита Илейн и ми протегна сребърна табакера, пълна с черни „Собрание“. — Знам, че са смърт за организма, но съм на шейсет и пет и още съм тук.
— А сега елате да седнем! — разпореди се мама, като се появи с плато наденички от черен дроб. — Уф! — Изигра цяло театро от кашляне и махане на ръце пред лицето си и най-сетне ледено отсече: — Илейн, никакви цигари на масата.
Последвах я в трапезарията, където зад френските прозорци Уелингтън изумително чевръсто играеше на двайсет и едно по потник и сини копринени шорти.
— Точно така. Не й давай да падне, момче — кискаше се Джефри, загледан през прозореца и движещ ръце в джобовете си. — Да не пада.
Всички седнахме и неловко се втренчихме един в друг. Приличаше на предсватбена сбирка на щастливата двойка и двата комплекта родители, само дето младоженецът преди две вечери бе избягал при друга.
— Така! — започна мама. — Сьомга, Илейн?
— Благодаря — отвърна Илейн.
— Онази вечер бяхме на „Мис Сайгон“ — продължи мама с опасно бодър тон.
— Ба! Мюзикъли. Не мога да ги понасям, само тълпи от сутеньори — промърмори адмирал Дарси, когато Илейн му сервира парче сьомга.
— Е, на нас ни хареса — тросна се мама. — Както и да е…
Втренчих се трескаво в прозореца в търсене на някакво вдъхновение и видях, че Уелингтън ме гледа. „Помощ“, оформих с устни аз. Той кимна към кухнята и изчезна.
— Само стоят на сцената с широко разкрачени крака и мучат — изрева адмиралът, явно сродна душа. — Виж Гилбърт и Съливан. „Пинафор“ е нещо друго.
— Извинете за момент — смънках аз и се изнизах, като се направих, че не виждам яростния поглед на мама.
Втурнах се в кухнята и открих, че Уелингтън вече ме чака.
Опрях се немощно на вратата на фризера.
— Какво? — запита той, като внимателно се вгледа в очите ми. — Какво има?
— Тя си въобразява, че е старейшината на племето — прошепнах аз. — Поканила е родителите на Марк, знаеш Марк, онзи, когото видяхме…
Той кимна.
— Знам всичко.
— Какво си й наприказвал? Тя се опитва да изрежисира скандал, задето той излиза с Ребека, сякаш…
Точно тогава кухненската врата се отвори с трясък.
— Бриджет! Какво търсиш тук? О! — При вида на Уелингтън мама си прехапа езика.
— Памела? — запита Уелингтън. — Какво става?
— Ами, просто мислех върху това, което ми каза, че ние, възрастните, можем… можем да оправим нещата — завърши тя, като възвърна самоувереността си и почти успя да се усмихне широко.
— Възприела си нравите на нашето племе? — смая се той.
— Ами… аз…
— Памела! Вашата култура е еволюирала в продължение на много векове. Когато се появи външно влияние, не бива да допускаш да замърси и разводни рожденото ти право. Както вече обсъдихме, пътуването по света носи отговорността да наблюдаваш, но не и да разрушаваш. — Не можах да не се зачудя как чисто новичкият уокман на Уелингтън с компактдискове се връзва с всичко това, но мама кимаше почтително. Досега не бях я виждала толкова запленена от някого.
— Така. А сега се върни при гостите си и остави сърдечните работи на Бриджет на мира, каквато е благословената от времето традиция на вашето племе.
— Да, май си прав — въздъхна тя и си приглади косата.
— Приятен обяд — каза Уелингтън и едва доловимо ми намигна.
Когато се върнах в трапезарията, изглежда, майката на Марк умело беше отклонила темата.
— За мен е неразгадаема тайна как в наши дни някой изобщо успява да се ожени — говореше тя. — Ако не бях се омъжила толкова млада, никога нямаше да го сторя.
— Напълно си права! — съгласи се татко, малко прекалено сърдечно.
— Аз пък не разбирам — намеси се чичо Джефри — как една жена успява да достигне възрастта на Бриджет, без да си хване някого.
„Млъкни! Само млъкни!“ — ми идеше да му кресна.
— На младите им е много трудно сега — намеси се отново Илейн и втренчено ме изгледа. — Човек може да се ожени за всеки, когато е на осемнайсет. Но оформи ли се характерът, свикването с някой мъж изглежда направо непоносимо. С изключение на присъстващите, разбира се.