Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
8 ч. сутринта. Махмурлукът най-сетне започва да се разсейва. Огромно облекчение е да съм пак вкъщи, където съм зряла владетелка на замъка, а не пионка в хорските игрички. Реших, че няма къде да мърдам от маминия обяд вчера, но по целия път до Графтън Ъндъруд усещах как повръщнята се надига до гърлото ми. Селото ми се стори сюрреалистично идилично, осеяно с нарциси, зимни градини, патенца и т.н., а хората подкастряха живите си плетове, без да им пука, сякаш животът бе лек и мирен, не се беше случила катастрофа и има нещо, наречено Господ.
— О, здравей, миличко! Хакуна матата. Тъкмо се връщъм от пазара — задърдори мама, като ме набута в кухнята. — Не ми стигна грахът! Отивам да чуя съобщенията по телефона.
Седях и се борех с напъните да повърна, а телефонният секретар бучеше, мама с трясък натискаше разни джаджи, които пилеха и скърцаха във и без това цепещата ме глава.
— Нам — заговори секретарят. — Пени е. Познаваш ли онзи човек, който живее зад ъгъла до гаража? Ами самоубил се, защото не понасял шума от стрелбата по чинии. Пише го в „Кетъринг Икзаминър“. А, и исках да те питам, може ли Мърл да остави две дузини коледен пай в твоя фризер, докато им инсталирват таблото на газовата инсталация?
— Здрасти, Пам! Марго е! За просия! Имаш ли петнайсетсантиметрова ламаринена тавичка за каймачени рула, която да ми заемеш за двайсет и първия рожден ден на Алисън?
Заоглеждах диво кухнята, замаяна от мисълта какви различни светове могат да се открият, ако се прослушват различните телефонни секретари. Може би някой трябва да го направи на инсталация в галерия „Саачи“. Мама тракаше със съдове в бюфета, после набра някакъв номер.
— Марго. Пам. Имам гофрирана кръгла ламаринена тавичка, ако ще ти свърши работа. Но защо не използваш форма за йоркширски пудинг, като постелеш дъното с намаслена хартия?
— Здрасти, здрасти, тра-ла-ла — рече татко, който се дотътри в кухнята. — Знаеш ли кой е пощенският код на Бартън Сийгрейв? Дали е КТ4 ХС или Л? А, Бриджет, добре дошла в окопите. Третата световна война е в кухнята, мау-мау е в градината.
— Колин, би ли излял олиото от тигана за картофи? — извика мама. — Джефри твърди, че ако си го подгрявал десет пъти, трябва да се изхвърли. Между другото, Бриджет, купих ти малко талк. — Подаде ми люлякова опаковка „Ярдли“ със златно капаче.
— Ъъъ, защо? — запитах аз, като го хванах предпазливо.
— Талкът те поддържа чиста и свежа, нали така?
Брр. Бррр. Задната й мисъл беше толкова прозрачна. Марк е тръгнал с Ребека, защото…
— Да не намекваш, че мириша? — попитах аз.
— Не, мила. — Замълча. — Просто е хубаво човек винаги да е чист и свеж.
— Добър ден, Бриджет! — Беше Уна, която се появи неизвестно откъде с плато, пълно с варени яйца. — Пам! Забравих да ти кажа, Бил се мъчи да убеди Съвета да вдигнат настилката от алеята му за коли, защото не са оставили решетки за канализацията и са се появили дупки. Та Илейн те моли да им кажеш, че водата е текла и по вашата алея, докато не са сложили решетки за канализацията. Небивалици. Пълни небивалици. Чувствах се като пациент в кома, за който всички си мислят, че не чува нищо.
— Хайде, Колин, къде е тиганът? Ще дойдат всеки момент.
— Кои? — подозрително запитах аз.
— Семейство Дарси. Уна, ще сложиш ли малко кисела сметана и червен пипер на тези яйца?
— Семейство Дарси? Родителите на Марк? Сега? Защо? Точно тогава входният звънец, който изпълнява цялата мелодия на градски часовник, започна да дрънка.
— Ние сме старейшините на племето! — пропя мама и си свали престилката. — Хайде, народе, действай!
— Къде е Уелингтън? — изсъсках аз към мама.
— А, отвън, в градината, упражнява се да играе футбол. Той не обича тези обеди на маса, по време на които трябва да ни забавлява.
Мама и Уна изхвърчаха, а татко ме потупа по ръката.
— Напред, на нож — каза той.
Последвах го в задушния, покрит с килими и джунджурии хол, чудейки се дали ще имам сили и контрол над крайниците си да избягам и реших, че не. Майката й бащата на Марк и Уна и Джефри стояха подредени неловко в кръг с чаши шери в ръце.
— Добре, скъпа — рече татко, — дай да ти сипя нещо. — Познаваш ли…? — Направи жест към Илейн. — Знаеш ли, миличка, извинявай, познавам те от трийсет години, но все не мога да запомня името ти.
— Е, как е оня ваш син? — рязко се намеси Уна.
— Синът ми! Ами знаете ли, ще се жени! — прогърмя адмирал Дарси като от палубата на миноносец. Стаята изведнъж се замъгли пред очите ми. Ще се жени?