Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
7,45 ч. вечерта. Още петнайсет минути. Само проверих бретона си. Косата се е превърнала от вещерска перука в ужасяващ, крещящ, разчорлен кошмар, достоен за Горгона.
7,47 ч. вечерта. Още е на етап селски идиот. Защо това трябваше да се случи в най-важния ден от досегашната ми връзка с Марк Дарси? Защо? Все пак поне спрях да проверявам пред огледалото дали бедрата ми са провиснали.
Полунощ. Когато Марк Дарси застана на прага, сърцето ми се качи в гърлото.
Влезе решително, без да поздрави, извади плик с размера на картичка от джоба си и ми го подаде. На него беше написано моето име, но адресът беше на Марк. Беше отворен.
— Търкаля се в пощата ми, откакто се върнах — заговори той и се стовари на дивана. — Тази сутрин го отворих по грешка. Извинявай. Но вероятно е било за добро.
Разтреперана извадих картичката от плика.
На нея бяха нарисувани два таралежа, които наблюдават сутиен, омотан в чифт кюлоти да се върти в пералня.
— От кого е? — небрежно попита той.
— Не знам.
— Знаеш, знаеш — заяви по спокойния усмихнат начин, който предполагаше, че всеки момент ще измъкне сатър и ще ми клъцне носа. — От кого е?
— Казах ти — смотолевих аз. — Не знам.
— Прочети какво пише.
Отворих я. Вътре с кървавочервени букви беше написано:
„Бъди моя Валентина, ще се видим, като дойдеш да си вземеш нощничката, с любов Сххххххххх.“
Гледах я шокирана. Точно тогава звънна телефонът.
Бааа! Реших, че ще е Джуд или Шарън с някакъв гаден съвет за Марк. Скочих към него, но Марк ме хвана за ръката.
— Здрасти, кукло, Гари е. — О, Боже. Как се осмелява да фамилиарничи така? — Значи онова, за което говорихме в спалнята… имам някои идеи, тъй че удари ми една жица и идвам.
Марк погледна надолу, като мигаше бързо-бързо. После подсмръкна и прекара опакото на ръката по лицето си, сякаш да се вземе в ръце.
— Е? — каза той. — Желаеш ли да ми обясниш?
— Това е майсторът. — Исках да го прегърна. — Гари, майсторът на Магда. Онзи, който ми окачи кривите лавици. Иска да ми направи вътрешно разширение между спалнята и стълбището.
— Ясно — отсече той. — А картичката, и тя ли е от Гари? Или е от Сейнт Джон? Или от някой друг…
Точно тогава факсът започна да грухти. Нещо започна да излиза.
Докато аз стоях със зяпнала уста, Марк изтегли парчето хартия от факса, погледна го и ми го подаде. Беше надраскана на ръка бележка от Джуд: „На кого му пука за Марк Дарси, когато за 9,99 лири плюс ДДС ще си купиш това“ върху реклама на вибратор с език.
28 февруари, петък
58,2 кг (единственият светъл лъч на хоризонта), причини хората да обичат да ходят на мюзикъли: тайнствен и неразбираем брой, причини Ребека да продължава да живее 0, причини Марк, Ребека, мама, Уна и Джефри Алкънбери плюс Андрю Лойд Уебър да ми съсипват живота: неясни.
Трябва да запазя спокойствие. Трябва да се настроя положително. Няма две мнения, беше въпрос на страшно лош късмет всички тези неща да се случат едновременно. Напълно разбираемо е, че след всичко това Марк тутакси си тръгна с обещанието, че ще ми се обади веднага щом се съвземе и… Ха! Сетих се от кого е проклетата картичка. Трябва да е от момчето от химическото чистене. Когато се опитвах да изтръгна нещо от него за измамата и му казах: „Не мисли, че не знам какво става“, си оставих нощничката. И му дадох адреса на Марк в случай, че е крадец. Светът е пълен с неносрмалници и откачалки, а довечера аз трябва да гледам тъпата „Мис Сайгон“, мътните да я вземат.
Полунощ. В началото не беше чак толкова зле. За мен бе облекчение да се измъкна от затвора на собствените си мисли и ада на набирането на 1471 при всяко излизане от тоалетната.
Уелингтън далеч не се чувстваше трагична жертва на културния империализъм и наперено се кипреше в един от татковите костюми от петдесетте години, приличащ на сервитьор от бар „Мет“ в свободната си вечер, като приемаше с достолепие и благосклонност пърхането на мама и Уна около него, сякаш бяха подрастващи почитателки. Аз закъснях, така че успях да разменя само няколко кратки думи на извинение в антракта.
— Странно ли се чувстваш в Англия? — запитах го аз и веднага се почувствах глупачка, защото очевидно се чувстваше странно.
— Интересно ми е — отвърна той и сериозно ме изгледа. — А ти странно ли се чувстваш?
— А! — намеси се с гръм и трясък Уна. — Къде е Марк? Мислех, че и той трябва да дойде.