Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
— Работи — смотолевих аз, а чичо Джефри се появи пийнал, под ръка с татко.
— Така казваше и за предишния — изрева той. — Винаги е едно и също с моята малка Бриджет — потупа ме опасно близо до дупето. — Изпаряват се! Уиииих!
— Джефри! — скастри го Уна и продължи, сякаш водеше лек разговор. — Уелингтън, в твоето племе имате ли жени, които остаряват неомъжени?
— Не съм стара — изсъсках аз.
— Това е отговорност на старейшините на племето — отвърна Уелингтън.
— Е, винаги съм твърдяла, че така е най-добре, нали, Колин? — самодоволно изкряка мама. — Не казах ли на Бриджет, че трябва да излиза с Марк?
— Но когато стане достатъчно зряла, със или без съпруг, жената се ползва с уважението на племето — намеси се Уелингтън и ми отправи закачлива усмивчица.
— Мога ли да дойда да живея при вас? — мрачно запитах аз.
— Не съм сигурен, че ще ти допадне миризмата на стените. — Разсмя се.
Успях да дръпна татко настрана и да му прошепна:
— Как е положението?
— Е, не е чак толкова страшно — отвърна той. — Изглежда доста приятен човек. Може ли да влезем вътре с напитките си?
Втората част беше пълен кошмар. Цялата отблъскваща суматоха на сцената се размаза пред очите ми, когато в ума ми като нарастваща снежна топка се завъртяха образите на Ребека, Гари, вибратори и нощнички, ставащи с всяко повторение все по-разтърсващи.
За щастие тълпата, изсипала се във фоайето и крещяща уж от радост, предотврати възможността за разговори, докато не се натъпкахме в рейнджроувъра на Джефри и Уна. Уна караше, Джефри седеше отпред до нея, татко весело се кискаше в багажното отделение, а аз бях притисната между мама и Уелингтън отзад, когато се случи ужасяващ, невероятен инцидент.
Мама тъкмо беше надянала на носа си чифт огромни очила със златни рамки.
— Не знаех, че си започнала да носиш очила — започнах аз, стресната от това нетипично признание за напредващата възраст.
— Не съм започнала да нося очила — весело изчурулика тя.
— Уна, внимавай за светофара.
— Как да не си, когато си с очила?
— Не, не, не! Нося ги само като шофирам.
— Но ти не шофираш.
— Ами, шофира.
Татко печално се ухили, докато мама кресна:
— Гледай фиестата, Уна! Дава мигач!
— Това не е ли Марк? — неочаквано се обади Уна. — А аз мислех, че работи.
— Къде? — надменно извика мама.
— Ей там — посочи Уна. — Ооо, между другото, казах ли ви, че Олив и Роджър заминаха на Хималаите? Били замърсени с тоалетна хартия. Целият връх Еверест.
Проследих опънатия показалец на Уна до мястото, където Марк, облечен в тъмносиния си балтон и снежнобяла полуразкопчана риза, слизаше от едно такси. Сякаш в забавен каданс видях от задната врата на таксито да изниква фигура — висока, стройна, с дълга руса коса, смееща се пред лицето на Марк. Ребека.
Равнището на мъчения, което се развихри след това в рейнджроувъра, беше невероятно — мама и Уна кипяха от негодувание заради мен: „Е, това вече на нищо не прилича! Да излиза в петък вечерта с друга жена, когато е казал, че има работа! Сърбят ме ръцете да се обадя на Илейн и да й кажа какво мисля за синчето й.“ Джефри пиянски повтаряше:
„Изпаряват се! Уиих!“, а татко се опитваше да ги укроти. Единствените мълчаливи хора бяхме аз и Уелингтън, който взе ръката ми и я подържа, съвсем неподвижен и много силен, без да каже дума.
Когато стигнахме до апартамента ми, той слезе от рейнджроувъра да ми направи място, а зад гърба ми продължаваха за клокочат: „Първата му жена го е напуснала, нали?“ — „Точно така. Няма дим без огън“ и т.н.
— В мрака камъкът прилича на бизон — рече Уелингтън. — На слънце всичко си е каквото е.
— Благодаря — признателно прошепнах аз и се завлякох до апартамента, като се чудех дали не мога да превърна Ребека в бизон и да я запаля, без да вдигна достатъчно пушек и да привлека вниманието на Скотланд Ярд.
1 март, събота
10 ч. вечерта. В апартамента. Черен ден. Джуд, Шарън и аз направихме една спешна обиколка на магазините и се върнахме тук да се подготвим да прекараме вечерта навън, запланувана от момичетата да отвлече мислите ми от състоянието на нещата. До 8 вечерта атмосферата вече бе нажежена.
— Марк Дарси е обратен — обяви Джуд.
— Разбира се, че е обратен — съскаше Шарън и ни сипа още Блъди Мери.
— Мислите ли? — рекох аз, за миг облекчена от потискащата, но все пак балсам за егото ми хипотеза.
— Нима не завари момче в леглото му? — отсече Шарън.
— Защо иначе ще тръгне с толкова ненормално висока жена като Ребека, лишена от чувство за женска солидарност, цици, дупе, т.е. на практика мъж? — продължи Джуд.