Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
— Бридж — продума Шарън, като пиянски се вторачи в мен, — Боже, знаеш ли? Когато те гледам от този ъгъл, виждам, че имаш двойна гуша.
— Благодаря — кисело отвърнах аз, сипах си чаша вино и за пореден път натиснах бутона на телефонния секретар, при което Джуд и Шарън запушиха ушите си.
— Здрасти, Бриджет. Марк е. Май не отвръщаш на обажданията ми. Всъщност си мисля, все едно, аз… аз наистина… Ние, поне аз чувствам, че ти дължа да бъдем приятели, тъй че се надявам ти да… ние да… Боже мой, както и да е, обади ми се. Ако искаш.
— Изглежда напълно не е в час — изръмжа Джуд. — Сякаш фактът, че се е хванал с Ребека, няма нищо общо с него. Сега наистина трябва да се оттеглиш. Слушайте, ще ходим ли на оня купон или не?
— Да бе. За кого, по дяволите, се смята? — каза Шарън. — Дължал ти го! Хггнах! Трябва да му кажеш: „Скъпи, в живота ми не е нужен мъж, който ми дължи нещо.“ В този миг телефонът зазвъня.
— Здрасти. — Беше Марк. Сърцето ми неуместно потъна в огромна вълна на обич.
— Здрасти — сериозно отвърнах аз и с устни оформих за момичетата: „Той е.“
— Получи ли съобщението си? Тоест, моето съобщение?
Шарън замушка с вилица крака ми и бясно засъска:
— Дай му да разбере, давай.
— Да — надменно отвърнах аз. — Но тъй като го чух минути след като те видях да слизаш от едно такси с Ребека в единайсет часа през нощта, не бях в най-розово настроение.
Шарън размаха юмрук във въздуха и изсвистя: „Дааа!!!“, а Джуд запуши с ръка устата на Шарън, вдигна ми палец и посегна към шардонето.
В другия край на телефона настъпи затишие.
— Бридж, защо трябва винаги да правиш прибързани заключения?
Млъкнах и покрих слушалката.
— Казва, че съм правела прибързани заключения — изсъсках аз, при което Шарън, бясна, се хвърли към телефона.
— Прибързани заключения ли? — рекох аз. — Ребека ти се слага от един месец, ти ме обвиняваш в неща, които не съм извършила, а след това те виждам да слизаш с нея от таксито…
— Но аз не съм виновен. Мога да ти обясня. Току-що те бях търсил.
— Да, за да ми кажеш, че се чувстваш длъжен да ми бъдеш приятел.
— Ама…
— Давай! — съскаше Шарън. Поех дълбоко дъх.
— Чувстваш се длъжен? Скъпи… — В този момент Джуд и Шарън се сринаха от възторг. Скъпи! Същинска Линда Фиорентино в „Последно прелъстяване“. — Нямам нужда в живота си от хора, които ми дължат нещо — продължих решително аз. — Имам си най-добрите, най-верните, умни, любящи и подкрепящи ме приятелки на света. А ако трябваше да бъда и твой приятел след начина, по който се отнесе с мен…
— Ама… Какъв начин? — звучеше потресен.
— Ако все пак бих останала твой приятел… — започвах да отпадам.
— Продължавай — съскаше Шарън.
— …би трябвало да се чувстваш истински щастливец.
— Добре, достатъчно — отсече Марк. — Щом не желаеш да ти обясня, няма да ти досаждам с телефонни обаждания. Довиждане, Бриджет.
Оставих слушалката като ударена от гръм и погледнах приятелките си. Шарън лежеше на килима и триумфално размахваше цигара във въздуха, а Джуд смучеше шардоне направо от бутилката. Внезапно изпитах тежкото чувство, че съм допуснала ужасна грешка.
Десет минути по-късно на вратата се позвъни. Затичах се към домофона.
— Мога ли да се кача? — обади се сподавен мъжки глас. Марк!
— Разбира се — казах аз облекчена и се обърнах към Джуд и Шарън. — Мислите ли, че бихте могли да се преместите в спалнята?
Тъкмо недоволно се надигаха от пода, когато вратата на апартамента се отвори, само че не беше Марк, беше Том.
— Бриджет! Колко си отслабнала! — каза той. — О, Боже. — Тръшна се на стол до кухненската маса. — О, Боже. Животът е лайно, животът е приказка, разказвана от циничен…
— Том — прекъсна го Шарън, — ние имаме разговор.
— Пък и не сме те виждали седмици наред — негодуващо додаде Джуд.
— Разговор ли? И не за мен? За какво друго? О, Боже, тоя шибан Джером, шибан, шибан Джером.
— Джером ли? — ужасих се аз. — Джером Претенцията? Мислех, че си го изхвърлил завинаги от живота си.
— Докато бях в Сан Франциско, ми беше оставил покъртителни съобщения — овчедушно замънка Том. — Така че започнахме пак да се виждаме и тази вечер аз само му намекнах да се съберем отново, а Джером каза, той каза… — Том сърдито си изтри очите. — Не ме харесвал.
Настъпи смаяно мълчание. Джером Претенцията беше извършил мръсно, егоистично, непростимо, разрушително за егото престъпление срещу всички закони на почтената свалка.
— Не съм привлекателен — отчаяно се завайка Том. — Твърдо съм парий в любовта.
Моментално се впуснахме в действие, Джуд грабна шардонето, Шарън го прегърна с една ръка, а аз притеглих стол към него, като гугуках: „Не си, не си!“